Посолството в Берлин провали първия български събор: чиновническо бездушие срещу родолюбива инициатива

Първият български събор в Берлин „Словото ни съхранява, традициите ни събират“ е изправен пред провал заради чиновническо решение на българското посолство в германската столица. Вместо да подкрепи инициатива, насочена към съхраняване на родната култура, език и общност зад граница, институцията отказа домакинството си в момент, когато подготовката вече е била в напреднал етап.

Организаторите Венета Терзиева и Валентин Григоров от „Българският Берлин“ посочват, че подготовката е започнала месеци по-рано. На 30 март 2026 г. те са получили принципно съгласие събитието да се проведе в посолството. След това са били ангажирани участници, автори, творчески състави и партньори, изготвена е програма и са поети редица организационни и финансови ангажименти.

Спорът около „пакетите за участие“

Организаторите категорично отхвърлят твърденията, че са планирали да събират такси за събитие в посолството. По думите им т.нар. „пакети за участие“ са били подготвени още преди разговорите с дипломатическата мисия и са се отнасяли до алтернативен вариант – провеждане на събора в частна зала, чиито разходи е трябвало да бъдат покрити.

В тези предварителни материали не са посочени нито конкретното събитие, нито българското посолство. Документите не представляват договор, не съдържат банкова сметка или платежна инструкция и не определят такса за участие в събитие в дипломатическата мисия.

При последвалите разговори с посолството, включително на 16 септември, организаторите са приели изричното условие да не бъдат събирани никакви плащания от участниците, ако съборът се проведе в сградата на българската легация.

Отказът идва в последния момент

На 17 септември организаторите са получили писмен отказ за провеждането на събитието. Като причина е посочена ангажираността на посолството с предстоящите избори. Отказът е изпратен от кабинета на посланика, а не е подписан лично от посланик Григор Порожанов.

В документа, по думите на организаторите, не се посочва нито наличието на предварителните материали за участие, нито твърдение за искани плащания като основание за отказа.

Още същия ден Венета Терзиева и Валентин Григоров са изпратили възражение до Министерството на външните работи, Министерството на културата и българското посолство в Берлин. Те настояват случаят да бъде разгледан институционално и да се установят фактите въз основа на цялата кореспонденция и хронологията на подготовката.

Когато институциите обезкуражават българите зад граница

Случаят поставя по-широк въпрос: какво място заемат българите в чужбина в приоритетите на собствената им държава?

Подобни инициативи не са просто културни прояви. Те са възможност българите зад граница да се срещат, да общуват, да съхраняват традициите си и да изграждат общност. Когато една родолюбива инициатива бъде спирана заради административна незаинтересованост, неясна комуникация или формално чиновническо бездушие, последиците надхвърлят конкретното събитие.

Така се убива не само един събор, а и желанието на хората да организират, да участват и да вярват, че българските институции са техен партньор, а не пречка.

Организаторите заявяват, че не се страхуват от проверка и са готови да представят всички документи, с които разполагат. Те настояват да се прави разлика между сигнал, твърдение и доказан факт, като отхвърлят публичните обвинения в „измама“ до произнасянето на компетентните институции.

Въпреки отказа те не възнамеряват да се отказват от родолюбивата инициатива. Ако не бъде намерено решение с посолството, ще бъде търсено друго подходящо място, за да се проведе съборът на 10 октомври 2026 г.

Защото, както подчертават организаторите, поетите ангажименти към участниците и посетителите са важни. А желанието на българите в чужбина да бъдат заедно не би трябвало да зависи от бездушието на администрацията.