Мевлют Чавушоглу

Единствено Анкара и Будапеща не са ратифицирали присъединяването им

Турция и Швеция обсъдиха вчера изпълнението на тристранното споразумение във връзка с приемането на Швеция и Финландия  НАТО, съобщи турското външно министерство.

В телефонен разговор Мевлют Чавушоглу поздрави шведския си колега Тобиас Билстрьом за назначаването му на поста външен министър.

Двамата първи дипломати разгледаха и тристранния меморандум за разбирателство, който беше подписан през юни.

Очаква се днес в Анкара да пристигнат финландски официални представители, за да обсъдят кандидатурата на страната си за членство в НАТО.

Делегация от финландското министерство на правосъдието ще се срещне с Касим Чичек, ръководител на отдела за външни отношения в турското министерство на правосъдието. Разговорите ще се съсредоточат върху екстрадирането на лица, които Турция смята за терористи, се казва още в съобщението.

Финландия и Швеция подадоха молби за членство в отбранителния съюз след нахлуването на Русия в Украйна през февруари. За да бъдат приети в НАТО, е необходима единодушната подкрепа на всички настоящи членове, включително и на Турция.

Президентът Реджеп Тайип Ердоган заяви в четвъртък, че се е съгласил да се срещне в Анкара и с новия министър-председател на Швеция Улф Кристерсон.

Турция заплаши да блокира процеса, ако Финландия и Швеция не изпълнят исканията ѝ. По-специално Анкара иска от тях да предприемат мерки срещу хора, които смята за терористи.

Освен това Турция призова за отмяна на оръжейното ембарго, наложено след операцията ѝ през 2018 г. в Северна Сирия за борба със свързаните с ПКК терористи от YPG. Миналия месец Швеция заяви, че ще отмени ембаргото - стъпка, която се разглежда като целяща да осигури одобрението на Анкара.

Единствено парламентите на Турция и Унгария все още не са ратифицирали присъединяването на Финландия и Швеция.

В края на миналата седмица правителството на Унгария заяви, че подкрепя членството на Швеция и Финландия в НАТО и е представило документите за ратификация в парламента.

На срещата на върха на НАТО през юни в Мадрид Турция, Швеция и Финландия подписаха тристранен меморандум за разбирателство, в който се посочва, че скандинавските страни няма да оказват подкрепа на YPG или на Гюленистката терористична група (FETÖ).

ПКК е включена в списъка на терористичните организации на Турция, Европейския съюз и Съединените щати и е отговорна за смъртта на 40 000 души, включително жени, деца и бебета. Сирийският клон на терористичната групировка ПКК YPG също има присъствие в Европа.

Скандинавските държави се споразумяха също така да разгледат висящите искания на Анкара за депортиране или екстрадиране на заподозрени в тероризъм лица.

Швеция е предприела конкретни действия, за да отговори на опасенията на Турция във връзка с кандидатурата ѝ за членство в НАТО, включително засилване на усилията за борба с тероризма срещу свързаните с ПКК бойци, съобщи Стокхолм на Анкара в писмо от 6 октомври, видяно от Ройтерс.

В писмото от две страници са дадени 14 примера за стъпки, предприети от Швеция, за да покаже, че "е напълно ангажирана с изпълнението" на меморандума, подписан с Турция и Финландия през юни, в резултат на който Турция отмени ветото си върху кандидатурите на двете държави за членство в трансатлантическия съюз за сигурност.

Стокхолм и Хелзинки отричат да са укривали терористи, но обещаха да си сътрудничат с Анкара за пълното решаване на проблемите на нейната сигурност и да отменят оръжейното ембарго. Въпреки това Ердоган заяви още на 6 октомври, че исканията му все още не са изпълнени.

В писмото си до Турция Швеция заяви, че "са предприети конкретни действия по всички основни елементи на тристранното споразумение".

Шведската полиция за сигурност и борба с тероризма, Sapo, "е засилила работата си срещу ПКК" и през септември е направила "посещение на високо равнище" в Турция за срещи с турската разузнавателна агенция, се казва в писмото.

Писмото има за цел да увери Турция в усилията на Швеция по време на продължаващите двустранни преговори и да насърчи окончателното одобрение на кандидатурата за членство в НАТО, допълва източникът.

Според писмото шведските власти "са извършили нови анализи на ролята на ПКК в заплахите за националната сигурност на Швеция и в организираната престъпност (и) това вероятно ще доведе до конкретни резултати".

Като част от преговорите по меморандума от юни, Турция поиска екстрадирането на 73 души от Швеция и на десетина други от Финландия, където е загрижена за други групировки.

В писмото се казва, че на 31 август Стокхолм е екстрадирал един турски гражданин по искане на Анкара след решение от 11 август и че от 2019 г. насам са извършени общо четири екстрадиции по искане на Турция.

Екстрадициите са били обсъдени от шведска делегация, посетила Анкара в началото на октомври, се посочва в писмото.

"Швеция се ангажира да разгледа ... висящите искания за екстрадиция на заподозрени в тероризъм експедитивно и задълбочено", като вземе предвид данните на турското разузнаване и в съответствие с шведското законодателство и Европейската конвенция за екстрадиция, се казва в писмото.

Турция ще продължи консултациите с Швеция и Финландия, "в стремежа си към пълното прилагане на меморандума", заявиха турски дипломатически източници пред Ройтерс. Въпреки това е необходимо да се предприемат стъпки ... (в) борбата с тероризма, предотвратяването и наказването на подстрекаването към тероризъм, подобряването на сигурността и съдебното сътрудничество", допълват източниците.

Парламентите на всички 30 държави - членки на НАТО, трябва да одобрят кандидатурите на Швеция и Финландия, което ще отбележи историческо разширяване на алианса в момент, когато войната в Украйна продължава.

Като знак, че преговорите напредват, външният министър на Швеция заяви в петък, че очаква последните две държави, които се въздържат от преговори - Турция и Унгария, скоро да гласуват по кандидатурите на страната за членство в НАТО. /БГНЕС, Сабах

Последвайте Faktor.bg в