Забравеното изобретение - телеграфът на Еней Тацит, който даде на Картаген временно предимство пред Рим

Когато Самюъл Морз изпраща първото си телеграфно съобщение през 1844 г., произнасяйки библейската фраза „Какво направи Бог?“, той без да подозира, че неговото изобретение има корени, простиращи се повече от две хилядолетия назад. Въпреки че Морз е създателят на електрическия телеграф, оптичният телеграф – или семафор – е използван за бърза комуникация, предаваща сигнали на дълги разстояния чрез видимост (line-of-sight), още в Античността.

Тези ранни системи, базирани на факли, обаче са имали сериозен недостатък: липсвала им е конкретика, което често водело до скъпоструващи грешки на бойното поле.

Изобретението, което работеше с вода
Слабостта на старите методи накарала Еней Тацит – един от най-ранните писатели по военно изкуство от Елинистичния период – да създаде радикално по-прецизна система. Гръцкият историк Полибий (от втори век пр.н.е.) детайлно описва резултата от гения на Тацит: хидравличния телеграф.

Изобретението, създадено през четвърти век пр.н.е., не разчитало на дим или прост огън, а на два идентични, водопълни съда, свързани с малки отвори с абсолютно еднакъв размер. Във всеки съд била поставена плаваща вертикална пръчка, върху която били гравирани предварително дефинирани съобщения, свързани с военни действия (напр. "пристигна конница", "тежка пехота", "кораби").

Двамата сигналисти, намиращи се на разстояние, координирали началото и края на комуникацията с помощта на факли:

"Като повдигнат факлите, те пускат водата да тече през двата отвора," пише Полибий в Историите. "Когато съобщението достигне ръба на съда, факлата се повдига отново и потокът на водата се спира."

Военното предимство на Картаген
Изобретението на Тацит е било трансформиращо и е оставило своя отпечатък в историята. Един от най-ярките примери е използването на гръцкия хидравличен телеграф от Картаген по време на Първата пуническа война (264 до 261 г. пр.н.е.).

Картагенците използвали системата за незабавна комуникация между Сицилия и Картаген, което им дало значително предимство във връзка със снабдяването и тактиката. Въпреки че това временно комуникационно предимство не успяло да преодолее по-голямата военноморска мощ на Рим, то доказва ефективността и стратегическото значение на хидравличния телеграф.

Разбира се, хидравличният метод е имал ограничения – зависимост от добра видимост, лошо време и най-вече ограничен речник от съобщения, което дори Полибий признава. Подобряването било бавно – през XIX век le systeme Chappe на Наполеон използвал семафорни кули за кодирани съобщения. Едва когато Морз въвел електричеството, комуникациите наистина експлодират до днешното ни състояние на фиброоптична свързаност.