Не са малко професиите, при които се полагат повече от законно определените 20 дни платен годишен отпуск. Съгласно чл. 156 от Кодекса на труда  работникът или служителят има право на допълнителен платен годишен отпуск:

– За работа при специфични условия и рискове за живота и здравето, които не могат да бъдат отстранени, ограничени или намалени, независимо от предприетите мерки - не по-малко от 5 работни дни;

– За работа при ненормиран работен ден - не по-малко от 5 работни дни.

Видовете професии, за които се установява допълнителен платен годишен отпуск, се определят с наредба на Министерския съвет (ал. 2 на чл. 156 от КТ).

На основание чл. 156, ал. 2 от КТ е издадена Наредбата за определяне на видовете работи /тук/, за които се установява допълнителен платен годишен отпуск (ДВ, бр. 103 от 2005 г.). С наредбата се определят видовете работи, извършвани при специфични условия и рискове за живота и здравето, които не могат да бъдат отстранени, ограничени или намалени, независимо от предприетите мерки, за които се установява допълнителен платен годишен отпуск като допълнителна мярка за превенция на здравните рискове за работниците и служителите, обясняват експартите от МТСП, цитирани от "Фокус".

В чл. 2 от наредбата, т. 1-41 в изчерпателен списък са определени видовете работи, при които може да се ползва това право. Съгласно чл. 4 от наредбата право на допълнителен платен годишен отпуск имат работници и служители, които извършват определените в чл. 2 работи не по-малко от половината от установената с Кодекса на труданормална продължителност на работното време, с изключение на работниците и служителите, които извършват работи в среда на йонизиращи лъчения. Размерът на допълнителния платен годишен отпуск не може да бъде по-малко от 5 работни дни, при условие че работникът или служителят е работил при тези условия в рамките на една календарна година. Когато работникът или служителят работи по-малко от този срок размерът на допълнителния платен годишен отпуск се определя пропорционално на отработеното време.

Право на допълнителен платен годишен отпуск имат и работници и служители с пълна загуба на зрение или с пълна загуба на слух независимо от вида работа (чл. 3).

Работниците и служителите, които имат право на допълнителния платен годишен отпуск по наредбата, се определят с писмена заповед на работодателя след предварителни консултации с представителите на синдикалните организации и с представителите на работниците и служителите по чл. 7, ал. 2 от Кодекса на труда, със службата по трудова медицина и с комитета/групата по условия на труд и в съответствие с оценката на риска (чл. 4, ал. 4). Наредбата предвижда възможност в колективен трудов договор, както и между страните по трудовото правоотношение да бъдат договаряни по-големи размери на допълнителния платен годишен отпуск (чл. 4, ал. 5).

Един от горещите въпроси, свързани с този проблем, е дали в категорията на хората, които работят в рискови условия и опасни за живота им, или при нерегламентирано работно време попадат лекари, журналисти, архитекти и др. В доста случа и на тях им се налага да работят извън регламентираните 8 и половина  часа, като в повече от случаите не получават за това време допълнителни бонуси.

Отговорът на този въпрос е: частично да, но с важни уточнения.

Лекарите и други медицински специалисти често попадат в категорията на професии с допълнителен платен годишен отпуск, тъй като работят при специфични условия и рискове за здравето и живота, които са посочени в наредбата. За тях има регламентирани допълнителни дни отпуск като компенсация за риска и натоварването.

Журналистите и архитектите обаче обикновено не попадат автоматично в списъка на професии с право на допълнителен платен отпуск поради спецификата на работата си, въпреки че често работят извън нормалния работен ден. Това означава, че ако не са изрично посочени в наредбата или не е уговорено в колективен трудов договор, те не получават допълнителен отпуск за ненормирано работно време. Обаче, при наличието на колективен трудов договор или по индивидуално споразумение с работодателя, могат да се договорят за допълнителни компенсации - като паричен бонус или допълнителна отпуска.

Също така, трудовото законодателство предвижда, че за ненормиран работен ден се полагат минимум 5 дни допълнителен отпуск, но този режим трябва да е официално признат и въведен в конкретната фирма или сектор.

Така че, въпреки че много професии работят извън регламентираното работно време, допълнителен платен отпуск се полага, само ако са изпълнени законовите условия и са официално признати в наредбата или чрез договорки.