Почти три четвърти от обектите на културното и природното наследство на планетата са под заплаха от недостиг или излишък на вода, съобщи агенцията на ООН за култура

Вследствие на повишаването на температурите екстремните метеорологични явления, включително урагани, суши, наводнения и горещи вълни, са станали по-чести и интензивни, предупреждават учените, цитирани от Агенция Франс прес.

73% от всички 1172 неморски обекта, включени в Списъка на световното наследство на ЮНЕСКО, са изложени на поне един сериозен риск, често свързан с недостиг на вода, суша, наводнения на реки или крайбрежни наводнения, съобщава ЮНЕСКО.

„Прогнозира се, че водният стрес ще се засили, най-вече в райони като Близкия изток и Северна Африка, части от Южна Азия и северна Китай, което представлява дългосрочен риск за екосистемите, културното наследство и общностите и туристическата икономика, които зависят от тях“, добавиха от организацията.

Културните обекти са най-често застрашени от недостиг на вода, а повече от половината от природните обекти са изложени на риск от наводнения от близки реки, показва проучването на ЮНЕСКО.

В Индия например паметникът Тадж Махал в Агра „е изправен пред недостиг на вода, който води до увеличаване на замърсяването и изчерпване на подземните води, а това уврежда мавзолея“, се посочва в проучването.

В САЩ „през 2022 г. масивно наводнение затвори целия национален парк Йелоустоун и възстановяването на инфраструктурата струваше над 20 милиона долара“.

Южните блата на Ирак – известни като мястото, където се намира библейската Едемска градина – „са изправени пред изключително висок воден стрес, като над 80 % от възобновяемите водни ресурси се извличат, за да се задоволи потребността на хората“, се казва още в доклада.

Очаква се конкуренцията за вода да се засили в блатата, където живеят мигриращи птици и местните жители отглеждат биволи, тъй като в следващите години районът ще става все по-горещ.

На границата между Замбия и Зимбабве водопадът Виктория – първоначално наречен Моси-оа-Туня („гръмотевицата дим“), преди да бъде преименуван от шотландския изследовател Дейвид Ливингстън – е засегнат от повтарящи се суши и понякога се превръща в ручеи.

В Перу доколумбийският град Чан Чан и неговите деликатни 1000-годишни глинени стени са изложени на изключително висок риск от наводнения.