Копродукция на Ран Босилек – М. Вешим*

Драги ми Смехурко,

Вчера отзарана баба Корнеляна бързо от леглото стана:

– Позитанчо, времената не са ведри, ще трябва много да сме щедри! Всичко от себе си да даваме, за борба с вируса да даряваме. Ще съм като Лейди ага – добави нашта Лейди Баба – и тя снощи по света ратува всеки дар да дарува… Кой каквото има – на уста с песен любима. В този смисъл знам и друга мисъл, цитат базов от дядо ни Вазов: “И всякоя класа, пол, занятие, взимаше участие в това предприятие“…

– “Богатий с парите, сюрмахът с труда“ – продължих, защото егати – и аз догоре съм пълен с цитати.

Баба усмихна се утвърдително, с глава кимна ми положително. После добави, че цяла нощ мисли що да направи. Чак в ранни зори сетила се нещо и тя да дари. Тъй, че за нейния жест да се чуе навсякъде вест. И рейтингът, днеска помръкнал, утре нагоре да хвръкне.

– Нямаш проблем, бабо, социално не си в състояние слабо. Напротив, носиш тоалети ярки от най-прочути марки. За тия два “Гучи“ сандала поне два бона си дала. Чантата “Луи Вютон“ оценявам на един бон.

– Три! – баба цената на “Вютона“ разкри.

Ти знаеш, Смехурко, баба ни ненагледна хич не е бедна. Навремето тя мижи-лажи от приватизацията бая се облажи. Финансово не дрънчи като куха манерка, направо си е милионерка.

Попитах:

– Колко ли пари ваша бабина милост ще подари? Трошици за птици като другите политици или цяло парче от кекса на “Техноимпекса“?

Тук баба ни Корни стрелна ме със зеници укорни:

– Пари? О, Боже, туй всеки го може! Това е дарение най-лесно, затова е безинтересно! Аз давам нещо по-яко, не ме разбирай двояко!

Какво ли, Смехурко, ще е туй нещо, зарад което баба се пали горещо? Може би кюлче злато – туй за бедните ще е богато! Или ще плати пет хиляди теста – така ще й се запомни жеста! Може пък лекове скъпи да подари, вместо сухи пари…

Опитвам да отгадая, пък баба се смее, че отговора не зная.

Накрая капитулирах:

– Все тая! Няма как да позная!

И баба Корнеляна заяви ми засмяна:

– Та сам ти – го каза с цитати… “Сюромахът с труда, момите с иглите, умний с ума…“

Да, на Вазов цитата… Може би тайната е в иглата?

– Разбрах, бабо, накъде биеш – сигурно “пробоно“ маски ще шиеш!

Но баба клати глава:

– Ей, глупчо – на! Пак не позна!

И като стъпи на стола, тя викна гръмовно като от връх Вола:

– За борбата с вируса проклети аз давам най-ценното – съвети! В такава криза важи мойта експертиза! Във време на пандемия богатството са моите умения!

Отговора, Смехурко, те ти… Баба ще дава безплатни съвети! На медици, критици и политици… На девици, певици, старици… И на разни езици! Даже на Генерала в Щаба била готова да влезе нашата баба… И за да е по-ясна, каза, че ще му стане ръка дясна!

За малко да кажа, че е в заблуда – баба видя ми се луда.

После си рекох: “брава“! Тя може да излезе права. Ролята ще й приляга – от баба не само избирател, и “короната“ ще избяга… Срещне ли я Ковид деветнайсе, ще се уплаши, туй знай се! И вместо по Земята да шета, вирусът ще литне на друга планета.

Тъй че, Смехурко, наша Корнела ти не мисли за дантела, тя ярка е светлина в тунела!

Твой приятел:
Позитанец с маска,
дано видът ми не те стряска

*Михаил Вешим, главен редактор на вестник "Стършел"