Светослав Пинтев

Позор ли е проф. Дарина Григорова за Софийския университет?

 Такъв въпрос си зададох , когато гледах последното интервю на тази мастита представителка на науката. Отговорът за мен е напълно ясен... А и за всеки нормален човек...

 На този въпрос спешно трябва да отговори лично ректорът на най-престижното ни висше учебно заведение. Иначе и той ще е част от позора.

В края на социализма в нашата Алма матер нямаше такива хора. Просто нямаше...  Имаше някои преподаватели със закостенели соц. представи за света, но повечето, дори преподавателите по "История на БКП", бяха в пъти по-прогресивни от тази жена, която

сякаш ни връща в сталинските времена

 Страшно е да си помислиш, че днес тя преподава на студенти и оформя техния светоглед. Кошмарно е!

Преподавател по руска история (XIX–XX век) във Факултета по история на Софийския университет „Св. Климент Охридски“, ръководител на Евразийския академичен център „Via Evrasia“ към СУ, главен редактор на алманаха VIA EVRASIA, тя от години демонстрира преданост към режима на Путин и разпространяване на руските наративи. 

Помня, че в едно старо интервю, озаглавено „‘Изчезването’ е стилът на Путин“, Григорова коментираше, че методите на Путин просто включват „изчезвания“ .  Колко мило... Това е просто стил...

 Алексей Навални е изчезнал,  отстранен е съвсем елегантно в стила на Путин. И Борис Немцов... И Политковская... И Магнитски... 

 Не мога да се сетя за нещо по-русофобско

от това да оправдаваш жестоката смърт на толкова много руснаци, сигурно са хиляди. Да оправдаваш унищожаването на лидера на опозицията в лагера „Полярен вълк“, но повечето „наши“ путинисти го правят. И твърдят, че са русофили.

Последното интервю с професор Дарина Григорова в един YouTube канал че потресе. То е посветено на нейната нова книга "Между края на Съюза и началото на Федерацията", която анализира Русия през 90-те години, както и актуални събития, свързани с международните отношения на Русия, войната в Украйна и свободата на словото.

Как само ги анализира 

Тя с прискърбие отбелязва "трагичното състояние" на свободата на словото както в Русия, така и на Запад, включително в България. Да сравняваш свободата на словото в путинска Русия, където дават години колония за един лайк, с тази на Запад е безочие, което дори най-безсрамните путински пропагандисти от рода на Соловьов и Скабеева не си позволяват, за да не станат смешни.

Там всички чудесно знаят колко журналисти и политици бяха убити в епохата на Путин, без съд и присъда, колко бяха прогонени. Или пострадаха от чудовищен съд, подчинен на фюрера си. 

Руски артисти в емиграция изпитвали трудности, като някои дори не смеят да говорят на руски. Дори обективни анализи от антипутинисти срещат враждебност, жалва се професорката. Няма да се изненадам, ако препоръча да изчезнат, за да не страдат...

Медиите и политиците подклаждали разделение и русофобия, което тя определя като „безумно“, тъй като е лишено от рационална основа.

Рациумът не е силната страна на професорката

( от лат. ratio – „разум, смисъл, изчисление“) 

 Излиза, че не зверствата на режима на Путин и милионите убити са проблем, а „мръсните медии“.

А Москва се бори за своето, агресията за нея е непозната. Побиват те тръпки, когато слушаш думите й:  

„Русия няма смисъл да напада Европа, защото има достатъчно свои територии, ясен периметър на сигурност, който е обозначила."

И изпитваш отвращение, когато чуеш че:

"Аз имам възможността да говоря с доста украинци, които сега няма да назовавам, защото това за тях в момента няма да бъде добре, но за тях сегашната власт не е тяхна власт“, твърди тя.

Типично за "стила" на путинонацисткия режим, на най-озверелите му пропагандисти   – украинците обичат Путин, искат да ги "освободи", мразят държавата си, но няма да им казваме имената...

А Русия на Путин е толкова мирна страна, бяла и добра,  която само си иска своето.

Що за безочие е това?

„Проф. Григорова откровено представя войната на Русия като „естествена реакция“ и оправдава агресията с уж „защита на рускоезичното население“ и „православието“. Това е не просто опасна пропагандна теза, това е откровено оправдаване на кремълския режим, което е недопустимо за преподавател от Софийския университет. Ако ръководството му държи на честта и името си?

Русия извърши пълномащабно нахлуване, разрушава украински градове и избива цивилни, майки и деца. Да се твърди, че Украйна „не е своя държава“ или че „народът не иска тази война“, е уродливо повторение на кремълски наративи, които отричат правото на украинците на независимост и демократичен избор.

Опитите ѝ да изкара Русия „икономически партньор“, а Запада – враг, всъщност прикриват една простата истина: без агресията на Путин изобщо нямаше да има война, над милион убити, отвлечени деца.

Подобни тези откровено обслужват кървавия режим в Москва, легитимират престъплението и хвърлят кал върху жертвата. Не е ли ясно: да оправдаваш агресора означава да споделяш отговорността за войната?

Ключови аргументи и идеи на професорката:

Текущи отношения между Русия и Запада:

Обсъжда се възраждането на образа на Русия като „плашило“, илюстрирано с инцидента с дронове в Дания.

Проф. Григорова без да й мигне окото определя това като абсурдна провокация, вероятно инициирана от украински, полски или британски интереси, целящи да влошат отношенията между ЕС и Русия. Тя подчертава, че това не е „руски стил“ на заплаха.

Икономически аспекти:

Според нея Русия не е заплаха за Европа; напротив, икономическите връзки биха били взаимноизгодни.

Сегашното „идеологическо“ прекъсване на отношенията е антиевропейско, тъй като принуждава Европа да купува руски суровини на завишени цени през посредници, облагодетелствайки САЩ.

Цели на Русия в Украйна:

Русия се стреми към неутрална Украйна, която да не е член на НАТО, и към защита на рускоезичното население и Украинската православна църква.

Военно-политическата интеграция в НАТО е основният проблем за Русия, не икономическата.

Вътрешна ситуация в Украйна:

Много украинци не възприемат сегашната власт като своя и не смятат войната за своя.

Пример е фактът, че децата на украинските политици не са мобилизирани, а украински мъже се крият или биват насилствено мобилизирани, което води до трагични ситуации на границата.

Теза взета директно от руската пропаганда.

Тоест, при спазване на руските договорености и търпимо отношение към руснаците и рускоезичните украинци в Украйна, без преследване заради техния избор да запазят идентичността си, Русия едва ли би имала нещо против присъединяването на Украйна към Европейския съюз.

Отношения между САЩ и Русия:

Въпреки динамиката (напр. постовете на Тръмп), се запазва разбиране между двете ядрени суперсили.

Русия е предложила удължаване на договорите за ядрени оръжия, което е положителен знак.

САЩ нямат нищо против Европа да се бори с Русия, което се разглежда като основен проблем.