Един от най-позорните примери за тоталитарната държавна, която БКП изгражда, е неравнопоставеното положение, което компартията налага по отношение на разследването на престъпления, извършени от безпартийни граждани и партийни такива.

Това разкриват множество документи от архивите на ДС, един от които desebg.com публикува. Той представлява писмо на министъра на вътрешните работи ген. Георги Цанков до Политбюро на ЦК на БКП от юли 1956 г. В него е изложен проблема с наложеното от Политбюро изискване да се иска разрешение за разследване на партийни членове.

Тази постановка датира от есента на 1953 г., когато висшето партийно ръководство е приело, че Държавна сигурност е задължена да иска разрешение от първите секретари на съответните партийни комитети, когато се налага да бъдат арестувани партийни членове.

„Същевременно такова задължение за органите на МВР няма по отношение на други отговорни държавни и обществени работници, които не са членове на БКП, но са в номенклатурата на ЦК на БКП”, посочва министър Цанков.

Той посочва, че в светлината на ХХ конгрес на КПСС (на който съветският лидер Хрушчов разкритикува култа към личността на Сталин и последиците от нея) „считаме, че органите на МВР не трябва да разработват без съгласието на партията членове на БКП”.

Министърът предлага на Политбюро цяла система от правила как да действат органите на МВР (ДС и милицията) при постъпване на данни в министерството за извършване на „вражеска, престъпна или антипартийна дейност от членове на БКП”.

В тези система са вкарани първите секретари на компартията по места, а за номенклатурните кадри – самия ЦК на БКП.

Документът е включен в сборника „Държавна сигурност – войникът на партията”, издание на Комисията по досиетата, 2015 г.