Проект на Закон за международните ограничителни мерки са внесли група депутати от ПП-ДБ в Народното събрание. Вносителите, сред които са бившите правосъдни министри Атанас Славов и Надежда Йорданова, обясняват в мотивите, че целта им е да уредят участието на България в приемането на международни санкции, прилагането им у нас, както и процедурите за включване и освобождаване от обхвата на подобни мерки. В мотивите запроектозакона изрично се посочва, че такъв закон е необходим, за да изпълнява страната ни ангажиментите си по санкциите, наложени на Москва след агресията на Русия в Украйна.
Освен това законът ще се прилага за ограничения, приети от Съвета за сигурност на ООН, от ЕС, от ОССЕ и други международни организации, които България е задължена да следва по силата на международни договори. Основна роля в приемането на техните актове от българска страна ще играе министърът на външните работи.
Предвижда се също така към правителството да се създаде Междуведомствен съвет по прилагането на международните ограничителни мерки на територията на Република България. Той ще ръководи и координира като цяло прилагането на санкциите у нас, включително като предлага и включването на допълнителни лица или организации към обхвата на ограниченията. Съветът ще се оглавява от вицепремиер, определен от Министерския съвет. В него ще участват представители на 18 различни ведомства – министерства, агенции, комисии и др., които имат отношение към прилагането на санкциите.
Съветът може да поиска налагането на запор или възбрана върху имуществото на санкционирани лица и организации. До съвета ще могат да се подават и заявления за освобождаване (дерогация) от действието на ограничителните мерки. Това могат да правят заинтересовани лица, които трябва да докажат валидността на искането си. Крайното решение дали да бъдат освободени от санкциите се взима от правителството в едномесечен срок от подаването на заявлението. Ако не се произнесе, това ще се смята за мълчалив отказ. Дерогация ще се разрешава, ако го позволява международният акт, по който са били наложени санкциите.
Ключов момент в законпроекта е, че контролът по прилагането на закона ще се извършва от ДАНС, след съответната проверка. Предвидени са също глоби и имуществени санкции при нарушения на закона, които могат да стигат до 200 хиляди лева.
Фактор
Освен това законът ще се прилага за ограничения, приети от Съвета за сигурност на ООН, от ЕС, от ОССЕ и други международни организации, които България е задължена да следва по силата на международни договори. Основна роля в приемането на техните актове от българска страна ще играе министърът на външните работи.
Предвижда се също така към правителството да се създаде Междуведомствен съвет по прилагането на международните ограничителни мерки на територията на Република България. Той ще ръководи и координира като цяло прилагането на санкциите у нас, включително като предлага и включването на допълнителни лица или организации към обхвата на ограниченията. Съветът ще се оглавява от вицепремиер, определен от Министерския съвет. В него ще участват представители на 18 различни ведомства – министерства, агенции, комисии и др., които имат отношение към прилагането на санкциите.
Съветът може да поиска налагането на запор или възбрана върху имуществото на санкционирани лица и организации. До съвета ще могат да се подават и заявления за освобождаване (дерогация) от действието на ограничителните мерки. Това могат да правят заинтересовани лица, които трябва да докажат валидността на искането си. Крайното решение дали да бъдат освободени от санкциите се взима от правителството в едномесечен срок от подаването на заявлението. Ако не се произнесе, това ще се смята за мълчалив отказ. Дерогация ще се разрешава, ако го позволява международният акт, по който са били наложени санкциите.
Ключов момент в законпроекта е, че контролът по прилагането на закона ще се извършва от ДАНС, след съответната проверка. Предвидени са също глоби и имуществени санкции при нарушения на закона, които могат да стигат до 200 хиляди лева.
Още от Закон и ред
36-годишен мъж е задържан за отравянето на 8 редки лешояда в Стара планина
Намерени са доказателства за отравянето на лешоядите - извършителят е направил самопризнания
Задържаха мъж, отговорен за отравянето на 8 лешояда под връх Ботев
Сред загиналите е и брадатият лешояд Боев – изключително ценна птица, която беше изчезнала от българската природа. Миналата година той беше освободен в природата от Спасителния център „Зелени Балкани“ по проект, финансиран от Европейската комисия
Адв. Кашъмов: Делото за полетите на Пеевски е причина за много съмнения
Самият факт, че служители на ГДБОП са разпитвани по този случай, показва ясно, че прокуратурата (СГП) е изискала и получила всички материали по самата преписка на ГДБОП, по която се проверяват данните за тези полети на лидера на ДПС