Ако демократичните партии продължат с надменното "ние сме важните", резултатът на президентските избори е предизвестен

Николай Василев

Едва ли има нужда да повтаряме, колко важни за България са президентските избори на 25-ти октомври. Все повече хора са недоволни, ужасени, а някои разочаровани от управлението на Румен Радев и не желаят Илияна Йотова да бъде избрана за президент. Не виждат в нея олицетворение на единството на нацията. Не мислят, че тя има правилната визия за развитието на страната. Желаят алтернатива.

Трудно може да се намери по-ясна алтернатива на Радев и Йотова от Николай Ненчев и Цвета Кирилова. Те имат и най-голям шанс да победят, при условие, че получат подкрепата на лидерите на партиите от демократичната общност, а защо не и от ГЕРБ.

Мотивите ми да вярвам, че те са най-избираемите и най-подготвените за предизвикателствата на длъжността държавен глава и негов пръв помощник са следните:

1. Николай Ненчев е роден и израства в малко населено място. С него могат да се идентифицират много българи, които не привиждат градската десница като свой национален политически елит.

2. Николай Ненчев няма нищо общо с Българската комунистическа партия и с Държавна сигурност. Имал е прекрасно детство, заради сплотеното си семейство, но отрасва в недоимък и житейски трудности, заради това, че родителите му са разглеждани от властта като "неблагонадеждни". Имал е и много житейски контакти с представители на малцинствата и може да привлече много от техните гласове. И може би най-важното. Зад Ненчев никога не са стояли никакви олигархични кръгове!

3. Политическата кариера на Николай Ненчев не започва като назначение на Радев или Йотова (извън или в рамките на "домовата книга"). Още като тийнеджър, през лятото на 1989 г. той пренася призива на група земеделци николапетковисти за незабавни демократични промени от събора на Славовица до София, който е предаден на чуждестранните радиостанции. За разлика от много други, през годините никога не се поддава на комунистическа или путинистка съблазън и винаги е отстоявал мястото на България в голямото семейство на демократичните народи - нещо което БЗНС е защитавал през целия век и четвърт на своето съществувание.

4. Николай Ненчев познава в дълбочина българската история и винаги е защитавал националния интерес на Бългаиря. През 2017 г. БЗНС под негово ръководство беше единствената партия, която отправи призив към Светия синод Българската Православна Църква да признае Македонската православна църква Охридска Архиепископия за своя дъщерна църква, след като последната беше направила искане за това. Ако БПЦ в качеството си на наследница на Охридската Архиепископия и на Българската екзархия, към която македонските епархии се присъединяват по своя воля след референдуми, беше откликнала на призива, кървавата сръбска анексия след Първата световна война щеше да остане без правни последици и историческите спорове между София и Скопие щяха да са в голяма степен решени. Вместо това, в отсъствието на тогавашния патриарх Неофит, Светият синод с малко мнозинство се покори на волята на Руската православна църква и извърши предателство спрямо българската национална кауза. Като президент Ненчев ще се бори за духовна еманципация от кликата на един руски олигарх в расо, пред когото Йотова коленичи.

5. Николай Ненчев е много добре подготвен за поста президент на Републиката. Той е юрист и политолог. В продължение на пет години беше началник на кабинета на вицепрезидента Тодор Кавалджиев. Добре запознат е с правомощията на институцията. И знае, че президентът може и да не управлява, но е длъжен да води. Има ограничена власт, но има чуващ се глас! Няма да разделя народа, но няма да позволи България да изгуби посоката в един все по-объркан свят.

Ненчев притежава завидни дипломатически умения. Като министър на отбраната успя да убеди полските власти да ремонтират българските изтребители МиГ 29, въпреки тяхната първоначална резервираност. Като изпълняващ длъжността посланик, успяа да убеди украинците да закупят реакторите, които почти сигурно никога няма да влязат в експлоатация.

6. Николай Ненчев има точен политически нюх. Макар през 2016 да бе ужасен от "опраскването" на съдебната реформа, си даде смекта, че разпадането на коалицията ГЕРБ - РБ няма да донесе нищо добро за България. И се оказа прав, погледнато десетина години по-късно. Предложената от него реформа в отбраната получи повече гласове в парламента, от тези, които подкрепяха кабинета. Пръв оцени Румен Радев като огромен риск за България и през 2016 г, и през 2021 настояваше за единна кандидатура, тогава във формат "ЕНП".

7. Николай Ненчев вече е понесъл на гърба си всевъзможни нападки и обвинения и нито едно от тях не се оказа вярно. Цацаровата прокуратура дори го обвини в нещо, което той не си и помисляше да отрече - че е нарушил интересите на РСК МиГ (но е защитил българския национален интерес). Няма скелет в гардероба, с който някой да може да го направи свой подвластен.
Крайно време е България да се възползва от огромния капитал, който той наистина преставлява.

Не по-малък капитал за нацията е и Цвета Кирилова.

1. Тя започва своята обществена кариера в направителствения сектор. Нейното дружество "Азбукари" се явява като стожер на българската идентичност и воюва с перо и слово срещу чалгарския нихилизъм.

2. По категоричен начин и тя доста рано видя риска който Радев и по-късно неговия проек представляват за България.

3. И не на последно място, Цвета Кирилова допълва Николай Ненчев с нещо, с което малко български политици могат да се похвалят. С нейната естествена и непринудена харизма. В свят, в който имиджът често е по-важен от идеите, нейната усмивка няма как да не контрастира положително на често нацупеното лице на Илияна Йотова. Кирилова изглежда еднакво добре в делови костюм, в бална рокля или в народна носия, но никога не би отишла на дипломатическа среща с голо рамо.

В заключение, Ненчев и Кирилова, като кандидати на народа, но и подкрепени от партии, които иначе вероятно ще изгубят президентските избори, имат всички шансове да победят метастазите на комунистическата партия и на Държавна сигурност.

Асен Василев, който в началото на годината предсказваше (а вероятно и вярваше), че ПП и ДБ ще получат това, което получи проекта на Радев, вече се изказа, че кандидатурата на Николай Ненчев "не била подходяща". Длъжен е да обясни защо.

Ако лидерите на партиите, които днес се обявяват срещу Радев и Йотова не проведат сериозни преговори за обща кандидатура, а продължат с надменното "ние сме важните, вие само цепите гласове", резултатът е предизвестен.

Дано сме си научили уроците.