Веселин Стойнев, Дойче веле

Може да сме в политическа криза, но опитите за разрешаването ѝ са напълно конституционни, принципни, сериозни. Или поне така изглежда. Президентът Румен Радев безпрецедентно проточи връчването на мандатите за съставяне на правителство, но нали това е с цел партиите да могат да постигнат съгласие. Друг е въпросът дали той можеше наистина да посредничи за него в рамките на конституционните си правомощия. По-скоро не, защото тези, на които връчи втория мандат, преди няма и месец обяви за шарлатани и аматьори.

Мандатоносителите също подхождат отговорно и принципно. ГЕРБ изпълни първия мандат, като вкара в пленарна зала проектоправителство начело с проф. Габровски, но то събра едва 113 гласа. Нямаше и скрити партийни игри с отсъстващи депутати и въздържали се при гласуването.

Предварително съгласие по конкретни задачи

Носителите на втория мандат от „Продължаваме промяната“ също подхождат както трябва. Заради собствените си червени линии към ГЕРБ и ДПС, те залагат на правителство на малцинството, поради което търсят предварителен ангажимент по ключови политики. Затова първо съставиха списък от цели и мерки за кабинет с едногодишен хоризонт на работа и потърсиха подкрепа от останалите парламентарни групи, които дадоха своите редакции на този документ. Твърда подкрепа заявиха единствено „Демократична България“, а БСП и „Български възход“ проявиха интерес. Ако декларацията с четири национални приоритета и списък от задачи не получи мнозинство тази седмица в пленарна зала, няма и да предлагат състав на кабинет, а мандатът ще бъде върнат неизпълнен.

Друг е въпросът, че още на първата среща по целите и приоритетите на евентуален кабинет начело с акад. Денков стана ясно, че такава подкрепа няма да има. Още повече, че срещата беше публична, а представителите на ГЕРБ и ДПС побързаха да си го върнат на ПП заради техния предварителен отказ за подкрепа на първия мандат и въобще не дойдоха на следващата и по-следващата среща. Стана ясно също, че твърде много време е било загубено за работата по тази декларация.

Но дори и тази декларация да събере парламентарно мнозинство, не е ясно как точно това осигурява парламентарна подкрепа за политики. Ако тя не бъде получена, ако е половинчата или закъсняла – правителството ще подаде оставка ли? Ако е частична (не с цели парламентарни групи) ще бъде ли изпълнен мандатът? Възможен е и вариантът програмната декларация да получи подкрепата на ГЕРБ и ДПС, но предложеният после състав на кабинета да бъде отхвърлен. И обратно – БСП реши да отхвърли декларацията, но може да помисли за евентуална подкрепа на проект за правителство.

Предизвестен провал и на втория мандат?

Най-сетне, дори и декларацията с приоритетите и кабинетът да бъдат одобрени, каква е гаранцията, че кабинетът не само няма да бъде програмно саботиран, но дори и свален. И докато се извърви целият път по изпълнение на втория мандат, ще е минал цял месец от предизвестения провал на първия.

А провалът на втория е също почти предизвестен. Дори самият кандидат за премиер акад. Денков призна, след като президентът му връчи папката за втория проучвателен мандат: „За нас ще е изключително трудно, мнозина казват, че е невъзможно“.

Според думите му пред медиите след срещата при президента, ако една партия подкрепи декларацията с приоритетите и задачите, но после се отметне, ще понесе политическата цена. Тъкмо това не е ясно по какъв механизъм се случва. Например гласува се законопроект, дори конкретно предвиден като тематика в декларацията, но подкрепила го партия при внасянето му е против. И то с мотива – да, ние искаме такъв законопроект, но внесеният е непрофесионален и няма да постигне целите си. Кой тогава е виновен и как се поема политическата цена? И струва ли провалът на един законопроект за падането на правителството? Или това ще стане при хроничен дисонанс от поне няколко закона? Ще е въпрос на надвикване кой крив, кой прав, а политическа цена никой няма да плати, всеки ще запази верните си избиратели, както и сега, в разгара на политическата криза.

Правителството на малцинството разбира се е възможно да оцелее достатъчно дълго с плаващи мнозинства. Но програмна декларация е твърде ниско ниво на обвързващ документ – нещо като меморандум за сътрудничество, с който наистина не става ясно как се споделя политическа отговорност. Когато пък в последния момент декларацията се превърна в проект за решение на Народното събрание, това изплаши БСП и тя отказа гласовете си. На срещата на ПП с ДБ, БСП и "Български възход" във вторник акад. Денков постфактум заяви, че не държат на юридическата форма и са готови да се върнат към декларацията.

Само пилеене на време?

Независимо дали ще е решение на НС или декларация вече е съвсем очевидно, че опитите за намиране на съгласие са били проформа. Самият Денков в края на последната среща с партиите, от които потърси подкрепа, пораженчески отбеляза, че в нея участват претендентите за третия мандат. За третия мандат обаче не остава никаква зестра от втория като натрупано политическо съгласие. Затова по-добре, ако при него не се търси изцяло нов подход, поне да си спестим поредното пилеене на време в имитации на усилия за воля за управление.