Правната комисия преодоля президентското вето върху промените в Наказателния кодекс (НК) и повторно гласува възможността за отлагане с до 48 часа на уведомяването при задържане на лице.

Без да е очертан кръгът на лицата и на конкретните престъпления, за които може да се отлага уведомяването, се открива възможност за непропорционално засягане на права и се създава риск изключението да се превърне в правило, бяха мотивите на държавния глава. Според него още по-тревожна е възможността задържани непълнолетни лица да бъдат в неизвестност за техните родители в срок до 24 часа, защото Конституцията вменява на родителите да се грижат за децата си до тяхното пълнолетие и задължава държавата да ги подпомага.

По време на дискусията тезата на държавния глава бе защитена от проф. Емилия Друмева – секретар по правните въпроси в администрацията на президента, която подчерта пред депутатите, че той приветства усилията на законодателя в борбата срещу тероризма и усложнената престъпна дейност, но не възприема подхода му. Спазването на високи стандарти за защита на основните права на гражданите е неизменна насока в развитието на европейските правни системи, смята проф. Друмева.

Подобни аргументи застъпи и секретарят по правни въпроси и антикорупция на президента Пламен Узунов, който се позова на две становища на Върховната касационна прокуратура, в които тя е застъпила същото мнение.

От Министерството на правосъдието защитиха промените. Заместник-министър Евгени Стоянов подчерта, че те са вследствие на транспонирането на една от европейските директиви в областта на наказателното право, а предвидената временна дерогация ще се използва само при изключителни обстоятелства.

От БСП очаквано подкрепиха президентското вето.