През време на жестокото Максимианово гонение на християните живял в град Никодимия знатен момък на име Евлампий. Бил пламенен християнин.

Заедно с други християни той се скрил в една пещера край града. Групата го изпратила един ден в града за хляб. Като влизал в града, той видял залепен на градските порти царски указ. Заповядвало се да бъдат предавани християните на смърт. Евлампий гласно изразил учудването си, че сам императорът опустошава държавата си, като избива най-верните си поданици. Християните смятали за свой дълг да се молят за царя, безпрекословно да изпълняват всички негови повели, когато те не са противни на Христовия закон. Изобщо за своята кротост и честност те заслужавали напълно названието добри и почтени граждани.

Някои езичници фанатици чули тия думи на Евлампий, хванали го и веднага го завели при съдията.

Отначало съдията се опитал ласкаво да увещае Евлампий да се поклони на боговете.

- Не погубвай младостта си – казал му той. – Не нанасяй безчестие на целия свой славен род. Ако послушаш царската повеля и се поклониш на боговете, ще получиш богати дарове и почетен сан. Ще бъдеш уважаван от всички в града. Храмовете са отворени. Да отидем заедно и да се поклоним на боговете!