След слизането на Пресветия Дух апостолите останали известно време в Йерусалим. Всекидневно се присъединявали към тях множества новоповярвали. Всички те живеели в единодушие и любов. Имали всичко общо. Всеки продавал имуществото си и донасял получените пари на апостолите. От тоя общ имот се давало на всеки, каквото му било нужно. Така че нямало между тях ни беден, ни богат.

С нарастването на броя на учениците възникнали някои несъгласия. Апостолите, заети с проповядване на словото Божие, не могли да се занимават с всички домакински потребности на християнското общество. Затова свикали вярващите и им предложили да изберат седем мъже. На тия благонравни мъже трябвало да се възложи задачата да раздават помощи и изобщо да се грижат за домакинските неща в Църквата.

Тъй на това служение били назначени хора, изпълнени с Дух Свети и с мъдрост. Имената им са: Стефан, Филип, Прохор, Никанор, Тимон, Пармен и Николай.

След избора те били изправени пред апостолите. След като се помолили, апостолите възложили върху тях ръцете си. Тия седем души били наречени дякони, служители.

На 11 октомври светата Църква чества паметта на един от тях – св. апостол и дякон Филип.