Св. Александър Невски е роден през 1220 година. Живял по времето, когато руските земи били под татарско владичество. Св. Александър бил княз на Новгородската област. По време на неговото управление шведският крал с многобройна войска се отправил на поход срещу Новгород. Княз Александър поел защитата на града си, като възложил всичките си надежди за победа на Бога. Двете армии се срещнали при р. Нева. Новгородският княз с Божия помощ удържал славна победа, за която бил наречен "Невски".

По-късно св. Александър бил утвърден от татарския хан за велик княз Владимирски, Киевски и Новгородски. Тогава той станал единствен защитник на православната вяра и народа против татарите. Но св. княз действал не с меч, а с мъдрост и търпение. Св. Александър управлявал десет години и за това време направил много добри дела за вярата, Църквата и народа. Св. Александър Невски предал Богу дух на 14 ноември 1263 година на 44-годишна възраст. Бил погребан в съборната църква в манастира "Рождество Богородично", близо до гр. Владимир. На гроба му ставали множество чудеса. При император Петър Велики мощите на св. Александър били тържествено пренесени в Петербург и положени в построената в негова памет Александро-Невска лавра.

При посещението в Москва църковната делегация, водена от Българския патриарх Максим, получи безценен дар ­ частица от мощите на св. княз Александър Невски. Великият руски княз се прославил като смел защитник на православната вяра и своя народ от нашествията на татарите. В края на живота си пожелал да приеме монашество. Мощите му се съхраняват в Александро-Невската лавра, където извършват много чудеса. На 18 октомври 1998 година, след св. Литургия, с тържествено литийно шествие от Синодалната палата, богато украсената ракла с частицата от мощите на светеца бе пренесена и положена за поклонение в Патриаршеската катедрала "Св. Александър Невски".

Имен ден за втори път (първият е на 30 август) празнуват: Александър, Александра, Александрина, Александрия, Алекси, Алеко и Сашо.

Името Александър означава защитник на мъжете, но също така и защитник, воин на вярата.

***

Храмът "Св. Александър Невски" е изграден по предложение на българския политик и общественик Петко Каравелов (1843 г.-1903 г.). Първоначално е било решено той да бъде издигнат в Търново, но българският княз Батенберг (управлявал 1879-1886 г.) настоява да е в София. Една част от средствата за построяването на храма се отпускат от държавния бюджет, друга от дарения на видни граждани, включително и от княз Батенберг, който дарява сумата от 6000 златни лева.

На 19.02.1882 г. се полага основният камък, но строежът започва по-късно - през 1904 г. Храмът е завършен едва през 1912 г., а е осветен чак през 1924 г.

Осветен е със специална церемония от 12 до 14 септември 1924 г. Същата година е обявен за паметник на културата, а през 1951 г. - за Патриаршеска катедрала. Всяка година традиционните празници на храма се отбелязват на 30 август - деня, в който през 1724 г. мощите на княз Александър Невски са пренесени и положени в построената в негова чест и памет Александро-Невска лавра в Санкт Петербург, и на 23 ноември - денят на неговото успение.

***

Църквата почита днес и паметта на епископите на Кесария Кападокийска и Акрагант св. Амфилохий и св. Грирогий. Двамата свети отци отдали живота си в служба на своите християнски паства и оставили след себе си полезни за християнския свят съчинения.

Свети Амфилохий, епископ Иконийски, приятел на великите вселенски учители свети Василий Велики и Григорий Богослов, бил родом от кападокийския град Кесария. Баща му също се наричал Амфилохий и бил роден брат на блажената Нона, майка на свети Григорий Богослов. Това бил мъж с голям ум и дълбоки познания, с които се съединявало красноречие и при всичко това добросърдечие и благочестие. Той помагал на всички роднини и близки и бил наставник в словото. Като се грижел за своите деца, им дал прекрасно образование и ги възпитал в дух на християнско благочестие. Като навършил пълнолетие, по-малкият му син станал оратор и адвокат. Но тъй като от детски години възлюбил Бога повече от всичко, той скоро, по убеждение на свети Григорий, избягвайки световните тревоги и суети, се отдалечил в пустинята и започнал да пребъдва в строг подвижнически монашески живот, като усърдно служел само на Единия Бог. Тук той се занимавал с молитви, с четене на Писанието и пост. В такова строго самоумъртвяване и подвизи в поста свети Амфилохий преживял доста дълго време, докато Господ не му показал друго, по-високо, светителско служение, като го поставил за светилник на свещника на Църквата. 

Като починал епископът на Иконийската църква, ангел Господен се явил на Амфилохий през нощта и му казал да отиде в града и да пасе духовните овце. Но той не се решил да отиде. На следващата нощ отново му се явил ангел и му казал: 
Върви в града, Амфилохий, и паси овцете, които ти връчва Бог. 
Но светият и този път не послушал ангела, като мислел, че явяването му е прелъстяване от зъл дух: "и сатаната, помислил светецът, понякога може да се превърне в светъл ангел". Когато на третата нощ се явил, ангелът го повикал, като казал: 
Амфилохий! Стани от постелята! 

Като станал бързо, свети Амфилохий казал в страх: 
Ако ти си ангел Божий, нека да застанем двамата на молитва. 
Като преклонил глава, Амфилохий започнал да пее: "Свят, свят, свят е Господ Саваот! Пълни са небето и земята с твоята слава", но явилият се пеел заедно с него. След това ангелът го хванал за дясната ръка и го повел към близката църква, чиитоврати сами се разтворили пред тях. Когато влезли вътре, свети Амфилохий видял ярка светлина и множество мъже в бели одежди, които го хванали за ръка и го повели към олтара, дали му в ръцете Светото Евангелие, като казвали: "Господ е с теб!" Един от тях, видимо най-старшият, високо провъзгласил: "Да се помолим всички", и после казал: 
Светата благодат поставя нашия брат Амфилохий за епископ на град Икония. Нека се молим за него, за да бъде благодатта Божия над него. 

След молитвата всички се простили с Амфилохий и станали невидими, а сам той стоял, като се удивлявал на чудесното видение и на странното посвещение в епископ. Като се молел на Бога, той връчил себе си на Неговата свята воля. Като разсъмнало, той излязъл от църквата и се отправил към пещерата си. И ето, по пътя го срещнали седем епископи, събрали се от околните градове в Икония за избиране и поставяне на епископ за този град. Те имали повеление от Бога да намерят монаха Амфилохий. Те го търсили навсякъде и като го срещнали, го попитали: 
Не си ли ти Амфилохий? Кажи ни истината, понеже всяка лъжа е от лукавия. 
Аз съм грешният Амфилохий ­ смирено им отвърнал той. 

Те го повели с чест в храма, за да го ръкоположат, но той им казал: 
Ако Бог е благоволил, аз, недостойният и грешният да ви бъда посочен за избиране на епископ, то не трябва да скривам и премълчавам повече за Неговите чудесни дела, напротив ­ ние непременно трябва да ги обявим и да въздадем слава на Бога за всичко. 
И свети Амифлохий им разказал всичко от самото начало как през нощта във видение бил посветен в епископ. Като го изслушали, епископите се изумили и благодарили на Бога за чудесното посвещение на Амифлохий, не се осмелили вторично да го посветят, поклонили му се с почтителност, с любов го разцелували и го възкачили на архиерейския престол (по време на царуването на Валентиниан и Валент). 

Свети Амфилохий пасъл Христовото стадо доста дълго време. Той доживял до времената на император Теодосий Велики и неговите синове. Като учител на православната вяра, той се борил против ереста на Арий, претърпял много притеснения и обиди от еретиците, бил сподвижник на светите отци, въстанали против богохулството на Евномий, а на Втория Вселенски събор се подвизавал отново против духобореца Македоний и привържениците на Арий. Заради своята ревност за благочестие и добродетелен живот той бил прославян навсякъде и се ползвал с любовта на светите отци, особено на светите Василий Велики и Григорий Богослов, които го считали за свой близък приятел и си пишели с него. 

По време на царуването на Теодосий Велики свети Амфилохий се явил веднъж при императора и го помолил да унищожи във всички градове молитвените събирания на арианите. Но императорът не искал да изпълни молбата му, за да не се яви притеснител в очите на народа. Тогава светителят мълчаливо излязъл от двореца, но след няколко дни обратно се върнал и благодарение на своята мъдрост, направил нещо достойно за възпоменание. Той се поклонил на царя, седящ на престола, като му отдал дължимата част и почитателно го приветствувал, а на сина му Аркадий, неотдавна възведен в царско достойнство и седящ до баща си, не обърнал никакво внимание и не му оказал подобаващата чест. Като помислил, че Амфилохий е забравил, Теодосий му заповядал да отдаде дължимото приветствие на Аркадий. 
Достатъчно е и това, че е отдадена чест на царя ­ забелязал Амфилохий. 
Тогава императорът ­ баща, силно се разгневил и като не желаел да позволи непочтителност към своя син, заповядал с позор да изгонят свети Амфилохий от двореца. 

А той му казал: 
Виждащ ли, царю, как не понесе непочтителността към твоя син и се прогневи на мене? Така и Бог Отец не търпи непочтителност към Неговия Син, отвращава се и не обича хулещите Го, гневи се на тези, които влизат в общение с хулителите. 

Тогава императорът разбрал защо епископът не въздал чест на сина му ­ понеже искал да покаже, че на Бога Син подобава равна чест с Отца. Учудил се на мъдростта на светеца и, като станал от престола, поклонил му се и помолил за прощение. Теодосий веднага разпратил по цялата империя укази за отдалечаването на арианите от всички градове, дори в случай на нужда ­ със сила и заплахи. Така свети Амфилохий очистил Христовата Църква от еретиците. 
Около това време в Ликаонската област проникнала ереста на Месалианите. Свети Амфилохий ревностно защитавал църквата си от тази зараза. Той изобличавал еретиците и лично, и със сила на своето богомъдро слово. Той присъствал на Сидския събор в Памфилия, където ереста била осъдена. В това време свети Амфилохий дотолкова вече бил преуспял духовно, че можел с молитвите си да изпросва изцеление за болните.