На 29 юни православната църква празнува в чест на светците Петър и Павел, наречени първовърховни и първопрестолници и вселенски учители. Най-важните обстоятелства от техния живот са описани в книгата "Деяния на апостолите" (Нов завет), а за апостол Петър четем и в евангелията.

Петър се наричал отначало Симон и бил син на рибар от Витсаида Галилейска. Брат му Андрей пръв станал ученик на Христос и довел Симон при Исус. Спасителят го нарекъл "Кифа" ( на еврейски) или Петър (на гръцки), което значи "камък".

Името на апостол Петър се споменава постоянно в Евангелието. Той бил един от любимите ученици на Христос. Когато повели Исус на съд, само Петър и един от учениците вървели след него. В двора на първосвещеника обаче, обхванат от малодушие, той три пъти се отрекъл от Христа. Когато пропял петелът, той си спомнил предсказанието на Спасителя: "Казвам ти, Петре, не ще пропее днес петел, преди ти три пъти да се отречеш, че Ме познаваш. (Лука 22:31-34), и горко се разкаял. След възкресението Христос се явил най-напред пред Петър, за да възстанови неговото апостолство.

Традиционно се смята, че Петър е учител на юдеите, а Павел - на езичниците. Петър проповядвал в Юдея, Галилея, Самария, Кесария, Йерусалим, Сирия, Антиохия. Стигнал и до Египет. Пътувал до Британия, Гърция, бил в Коринт. Около 67 г. пристигнал в Рим. Там император Нерон предприел гонения срещу християните. Петър бил затворен в тъмница и на 29 юни предаден на смърт. Осъдили го на кръстна смърт. Петър обаче помолил да го разпънат с главата надолу, като не считал себе си достоен за еднаква смърт със Спасителя.

В народния календар празникът на двамата светци е известен като 

Петровден, когато се слага край на Петровския пост.

В този ден не се работи. Коли се петел или пиле, а от първите ябълки петровки се раздава за мъртвите. В много селища празникът е повод за организирането на сборове, колят курбани за светиите, нареждат празнични трапези, отбелязва се с песни и хора.

Както в повечето от народните празници и в обичаите на Петровден са вмъкнати ритуални действия с апотропеен характер. Преди всичко това е жертвоприношението на петел. Още в древните митологии птицата е символ на небесното, соларен знак. Подобно на слънцето, петелът отмерва времето и символизира възкресението.

Жертвоприношението на Петровден се свързва и със запалването на огъня и омилостивяването на силите, които изгарят природата.

Свързан с живота и смъртта, петелът символизира плодородието и продуктивността. Затова го принасят в жертва и по време на сватбените обреди, с пожелание да бъде плодовит и щастлив бракът.

В Новия завет петелът става знак на разкаянието на Петър.

В някои краища отделно от Петровден се празнува Павловден. Отбелязва се на 30 юни и е известен още като Пальовден (от глагола паля). Ритуалите, които се изпълняват, имат предпазен и охранителен характер - срещу огън, пожар, гръмотевица и град.