На днешната дата през далечната 1014 година издъхва българският цар Самуил. Спомен за трагичната вест са съхранили сторовизантийски и български хроники, в които като вероятна причина за смъртта на владетеля се посочва сърдечен удар, който българският владетел получил при вида на войниците си, ослепени след битката при Беласица.

Цар Самуил е погребан на остров Св. Ахил в Малкото Преспанско езеро, което днес е част от Гърция. След превземането на Лариса цар Самуил пренася мощите на св. Ахил и на други светци на острова в Малкото Преспанско езеро, където е резиденцията му. Българският владетел построява голяма Патриаршеска църква, наречена „Свети Ахил” и полага там мощите на светеца.

Гробът на цар Самуил е открит от гръцкия професор по археология Николаос Мицопулос през 1969 г. Костите на владетеля са извадени и днес се съхраняват в Солун.

След преждевременната смърт на царя, България не успява да издържи дълго на военния натиск на византийците. Четири години по-късно идва и краят на Първото българско царство.

Самуѝл е управлявал България от 997 г. до 6 октомври 1014 г. Той е първият владетел от династията на комитопулите.

Историкът Горан Благоев настоява в свой коментар, че ако трябва да се съхрани историческа достоверност и да се спази християнската традиция, костите на Самуил би следвало да бъда отново погребани там където са намерени – в базиликата на о-в „Св. Ахил”.