През 1919 г. БРСДП (т.с.) се преименува на БКП (т.с.) и приема курс към тотална болшевизация.

Партията е наследник на БРСДП (тесни социалисти), но на важния конгрес преди 101 години приема линията на Владимир Ленин и оглавяваната от него Руска комунистическа партия (болшевики) и приема името Българска комунистическа партия (тесни социалисти). Официално това става на XII конгрес на партията в София, който се провежда на 28 май. Така е създадена нов тип организация, основана на различни методи и принципи, възприемайки курса на перманентна въоръжена борба, като изключва демократичната форма за постигане на управление чрез парламентарни избори.

Фактът, че партията запазва в названието пояснението „тесни социалисти“, показва силните позиции в нея на Димитър Благоев и старите дейци на социалдемокрацията в България. Благоев и привържениците му до последно не възприемат ленинизма и се придържат към марксистки позиции. На 1-ия конгрес на БКП (т.с.) се появява и групата на левите комунисти в партията, която впоследствие изиграва сериозна роля при развитието ѝ и превръщането на тази партия през следващите 71 години в един от най-зловещите фактори за тотална промяна и подмяна в България.

В историческите хроники има известното разминаване дали на 25 или на 28 май е взето това решение. Но от дистанцията на времето точната дата вече почти няма значение, предвид последствията, от които няма да могат поколенията да се отърват още век.

На съвестта на тази партия и водачите й ще тежат безброй атентати, показни разстрели на невинни в името на някакво светло дело, Септемврийското въстание, налагането на измислената Македонска нация и откъсването на живи части от българското тяло, съветската окупация и навлизането у нас на Червената армия, превратът на 9-ти септември, 1944 г., избиването на опозицията и прогонването на цвета на нацията в имиграция, лагерите на смъртта в Белене, Ловеч, Скравена, Куциян и др., унищожаването на църковния морал и нравствените добродетели на българина и замяната им с класово-партиен подход, гигантоманска индустриализация, която създаде фалшива работническа класа, прогонените българите от селата, отчуждаването на хората от земята и труда… 

Десетки и хиляди престъпления на комунизма и комунистите в България още могат да бъдат посочени, но все по-страшно е усещането, че никой от тази партия не се е извинил до сега за безчетните злини и незатворени рани, които оставиха. Мълчат и наследниците им – БСП. 

Така за всичките тези години българите се научихме да живеем и оцеляваме, въпреки терора на комунистите, независимо как се нарича той. Но това, с което трудно ще се примирим, е липсата дори и на минимална капчица справедливост.