Преди 104 години издъхва Македонски - символът на българския хъш

На днешния ден през 1916 година в Русе издъхва Македонски - една от емблематичните фигури от национално освободителните борби на България. 

Христо Николов, известен и като Македонски или Македончето, е български хайдутин и революционер. Предполага се, че той е прототип на Спиро Македонски, главния герой на повестта на Иван Вазов „Немили-недраги“, който патриархът на българската литература е превърнал в един събирателен хъшовски образ.

Христо Македонски е роден през 1834 г. в село Горни Тодорак, Кукушко (днес Ано Теодораки, Гърция). Учи в гръцкото училище в родното си село и се занимава с търговия. Заедно с другаря си Манол Наков става хайдутин в четата на Стоимен войвода, действаща в Малешево. През 1862 година влиза в Първата българска легия на Георги Раковски в Белград и се сражава с турците при бомбардирането на града. След разпускането на легията заминава за Румъния. В 1864 - 1865 година е начело на малка чета, която по поръчение на Раковски обикаля българските земи. По-късно, в периода 1867-1868 взема участие и във Втората българска легия, като след като тя е разпусната през пролетта на 1868 година, преминава в Румъния.

По-късно същата година се присъединява към четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа. В битката при Вишоград е убит Георги Чернев, знаменосец на Стефан Караджа, след което Македонски поема знамето. След разбиването им край вр. Бузлуджа, Македонски с още двама четници (Пенчо Стоянов и Илия Николов) успяват да избегнат турските потери и преминат почти незабелязано през Габрово, Сопот, Самоков, Рилски Манастир и Мелник към Атонският полуостров, където намират убежище в Зографския манастир. През пролетта на 1869 години, с помощта на игумена на манастира тримата, заминават през Цариград за Одеса. Оттам Македонски отново се прехвърля в Румъния. За да се защити от арестуване и предаване на турските власти приема имената Христа Николич и Христаки Николау и работи при Стефан Берон. Участва в революционната дейност на българската емиграция и в подготовката на Старозагорското и Априлското въстание.

По време на Сръбско-турската война от 1876 година е войвода на чета от 200 български доброволци. Знаме на тази чета е същото това знаме на Стефан Караджа, което Христо Македонски е успял да запази. То е било ушито през 1866 г., в Браила от Султана Русева. Пазено като рядка светиня, през 1925 г. е било предадено от дъщерите на Хр. Македонски - Тица и Екатерина на Министерството на войната. Днес това знаме се съхранява в Националния военно-исторически музей.

Но истинският дух на поборника за българската свобода е пресъздал Христо Ботев. След срещата им в Браила Ботев пише за него в едно свое писмо:

„Като му разказах мисията си и положението на работите, той се разпали дотолкова, щото се реши да пожертвува и ризата си от гърба“.