Преди 109 години излита първият български самолет

10 август остава славна дата в родната история. През 1915 г. е осъществен успешен пробен полет на първия български аероплан в Божурище. Той е построен от изобретателя Асен Йорданов. Световноизвестният летец и авиоконструктор Нийл Армстронг, първият човек стъпил на Луната, признава, че се е учил от него на авиация.

Асен е роден през 1896 г. в София и още през 1912 г., като гимназист, извършва първия полет с планер в България. Същата година учи в пилотското училище в Етан, Франция. В разгара на Балканската война шестнайсетгодишният Асен Йорданов постъпва като доброволец в аеропланното отделение, където е назначен като механик. Придобитият опит и технически знания впоследствие му позволяват да се заеме с конструирането на първия български моторен самолет. Завършва го за по-малко от година и датата на неговото успешно изпитание - 10 август 1915 г., се смята за начало на българското самолетостроене. Държавната комисия, назначена специално за събитието, дава положителна оценка на биплана, наречен “Асен Христов Йорданов”, и той е признат за изобретение. Желанието на младия конструктор е да започне серийно производство на неговия прототип, който да служи като учебен, свързочен и лекотранспортен самолет. Следващият му амбициозен проект е изработването на многомоторна тежка машина.

За нещастие Ньойският договор налага на победена България драконовски мерки и по отношение на авиацията - ние не само нямаме право да разполагаме със свои самолети, но и оцелелите от войната са унищожени, а личният състав е разпуснат. Шанс за нова изява му дава обявеният от Американския аероклуб през 1921 г. международен конкурс за обиколка на Земята с аероплан, като наградата е 1 млн. долара за пилота, който пръв измине разстоянието от 33 546 км за не повече от 100 дни. В състезанието решава да се включи и летецът Александър Стоянов. За набиране на необходимите средства те се обръщат към правителството и молбата им е удовлетворена лично от министър-председателя Александър Стамболийски. Двамата патриоти заминават за Америка, за да защитят достойно името на България, но се оказва, че те са единствените кандидати, дръзнали да се явят на конкурса, и той се отлага. Асен Йорданов иска разрешение да удължи престоя си в САЩ, където впоследствие се установява за постоянно. Там той продължава обучението си и завършва аероинженерство, радиоинженерство, химия и физика. В концерна “Къртис”, където започва работа като чертожник, постепенно се издига до главен конструктор. Работи и в конструкторските екипи на водещите в световното самолетостроене “Боинг”, “Локхийд” и “Дъглас”. В САЩ се сбъдва и юношеската му мечта - конструира първия в света многоцелеви самолет “Дъглас ДС-3”, който е един от най-добрите граждански самолети през 30-те години. Забележително е и участието му в конструирането на прочулите се през Втората световна война модели на “Боинг” - “Б-17”, “Б-29 Супер-Фортрес”, както и “Лайтинг П-38”. Високо ценен от ръководството на “Боинг”, Асен Йорданов остава негов сътрудник до смъртта си през 1967 г.

Станал почетен гражданин на Ню Йорк, знаменитият ни сънародник е вписан завинаги и в паметта на града - на летище “Ла Гуардия” поставят възпоменателна плоча с името му, а в музея “Ер спейс” са изложени негови лични вещи. За съжаление родоначалникът на българското самолетостроене, героят от Първата световна война, остава и до днес непознат в родина си.