За него трябва да се пише с чисти ръце и открито сърце, без да се робува на слава и примитивен героизъм
На днешната дата през 1900 година във Варна умира най-величавият символ на Беломорска Тракия и тракийските българи - Капитан Петко войвода. Хайдутин, войвода и революционер, посветил живота си на освобождението на беломорските и родопските българи от турско робство, и обединението им с България.
В края на 1899 година на покрива на една варненска къща се появява черно знаме. На него пише "Те погребаха България". Това е последният бунт на войводата, отдал живота си за свободата на Беломорска Тракия и Родопите - "Боюк Петко" Кирков Каракирков. Защитникът на онеправданите, останал в българската история като Капитан Петко войвода, издъхва няколко месеца по-късно - на 7 февруари 1900 година. Болен, без работа и средства, смазан от побоищата във варненската тъмница Ичкале. И само на 55 години.
Хилядно множество се стича на погребението, а името му и до днес е символ на храброст, саможертва и свободолюбие.
През целия си живот Капитан Петко Войвода има три девиза, които неизменно спазва: "Свобода, равенство, братство", "Момчета, работете за свободата на отечеството ни" и "Да не се делим ни в лошо, ни в благатко време".
"За него трябва да се пише с чисти ръце и открито сърце, без да се робува на слава и примитивен героизъм". Думите са на правнучката на един от братята на Капитан Петко войвода - Пенка Чакалова-Генева.
Още от От редактора
Точно 80 години от изборите през 1946 г., когато терорът на комунистите стартира унищожаването на опозицията
Опозиционният печат публикува сведения за убити и бити привърженици, иззети бюлетини и недопуснати застъпници
Славен ден: преди 841 години братята Асен и Петър възстановяват Втората българска държава
Като столица се утвърждава Търновград, който се издига като един от най-големите културно-политически и религиозни центрове на българските земи, а и на Балканите
Преди 133 години родолюбци създават ВМРО в Солун
Основателите и участниците в организацията се борят за за освобождението на двете области - Македония и Одринско, които по силата на Берлинския договор (1878) остават в пределите на Османската империя