За него трябва да се пише с чисти ръце и открито сърце, без да се робува на слава и примитивен героизъм
На днешната дата през 1900 година във Варна умира най-величавият символ на Беломорска Тракия и тракийските българи - Капитан Петко войвода. Хайдутин, войвода и революционер, посветил живота си на освобождението на беломорските и родопските българи от турско робство, и обединението им с България.
В края на 1899 година на покрива на една варненска къща се появява черно знаме. На него пише "Те погребаха България". Това е последният бунт на войводата, отдал живота си за свободата на Беломорска Тракия и Родопите - "Боюк Петко" Кирков Каракирков. Защитникът на онеправданите, останал в българската история като Капитан Петко войвода, издъхва няколко месеца по-късно - на 7 февруари 1900 година. Болен, без работа и средства, смазан от побоищата във варненската тъмница Ичкале. И само на 55 години.
Хилядно множество се стича на погребението, а името му и до днес е символ на храброст, саможертва и свободолюбие.
През целия си живот Капитан Петко Войвода има три девиза, които неизменно спазва: "Свобода, равенство, братство", "Момчета, работете за свободата на отечеството ни" и "Да не се делим ни в лошо, ни в благатко време".
"За него трябва да се пише с чисти ръце и открито сърце, без да се робува на слава и примитивен героизъм". Думите са на правнучката на един от братята на Капитан Петко войвода - Пенка Чакалова-Генева.
Още от От редактора
Духът на Дякона страда за България...
Защо ме славите ден и нощ, защо се кълнете в името ми, а делото на живота ми е отдавна мъртво, пита Апостолът
189 години от рождението на Апостола и стратега на българската свобода
Той бе наречен „Демонът на империята“ - толкова се страхуваше турската власт от Левски, виждайки в него реална опасност да загуби българските територии. Подготвените от Левски 200 комитета бяха готови във всеки момент за бунт, които, въпреки преждевременното избухване на Априлското въстание, създадоха предпоставка за освобождаването ни.
Черен ден - преди 633 години Баязид I Светкавицата превзема Търновград
Жива е паметта за саможертвата на патриарх Евтимий Търновски, чиято силна вяра вкаменила ръката на палача като знак за неговата святост и утеха за поробените българи