На 23 октомври през далечната 1893 г. в Солун се създава Българо-македонският комитет — бъдещата Вътрешна македоно-одринска революционна организация (ВМОРО). Нейни основатели са Дамян Груев, Ив. Хаджиниколов, д-р Хр. Татарчев, Петър Попарсов, Антон Димитров и Христо Батанджиев.
ВМОРО е организация на българското население в Македония и Одринско, бореща се за освобождението на двете области, които по силата на Берлинския договор (1878) остават в пределите на Османската империя.
В програмата на организацията се изтъква, че тя ще се бори за осъществяване постановленията на член 23 от Берлинския договор - предоставяне на политическа автономия на Македония и Одринско.
През 1896 г. в Солун е свикан конгрес на организацията, който взема важни решения по организационното й устройство. След Солунския конгрес бързо се разраства, което налага промяна на нейния устав и програма. През 1902 г. те са преработени от Гоце Делчев и Гьорче Петров. Според тях БМОРК е преименуван в Тайна македоно-одринска революционна организация (ТМОРО). В новия устав е посочено, че в нейните редове могат да членуват "всички недоволни елементи в Македония и Одринско, без разлика на народност", които са готови да се борят за нейната крайна цел.
През 1903 г. е свикан конгрес на ТМОРО в Солун, който, без съгласието на Гоце Делчев, Дамян Груев и голяма част от революционните окръзи, взема решение за вдигане на въстание през пролетта на същата година. В хода на подготовката на въстанието организацията претърпява едно от най-тежките си поражения - през май 1903 г. е убит Гоце Делчев.
След разгрома на Илинденско-Преображенското въстание (1903), оцелелите ръководни кадри се събират в София. Проведени са няколко заседания, на които е обсъдена цялостната дейност на ТМОРО и са набелязани мерки за нейното преустройство. По тези въпроси не се установява единомислие. Обособяват се две течения: ляво - начело с Я. Сандански, Хр. Чернопеев, Д. Хаджидимов, М. Герджиков и дясно, възглавявано от д-р Хр. Татарчев, Ив. Гарванов и Б. Сарафов.
Проведените през 1904 г. конгреси подкрепят лявото течение. Това позволява на левицата да вземе връх на Рилския конгрес на организацията, свикан през октомври 1905 г. На него тя е преименувана във ВМОРО.
15 години по-късно, през 1919, Т. Александров, ген. Ал. Протогеров и П. Чаулев, създават Вътрешна македонска революционна организация (ВМРО).
Фактор
ВМОРО е организация на българското население в Македония и Одринско, бореща се за освобождението на двете области, които по силата на Берлинския договор (1878) остават в пределите на Османската империя.
В програмата на организацията се изтъква, че тя ще се бори за осъществяване постановленията на член 23 от Берлинския договор - предоставяне на политическа автономия на Македония и Одринско.
През 1896 г. в Солун е свикан конгрес на организацията, който взема важни решения по организационното й устройство. След Солунския конгрес бързо се разраства, което налага промяна на нейния устав и програма. През 1902 г. те са преработени от Гоце Делчев и Гьорче Петров. Според тях БМОРК е преименуван в Тайна македоно-одринска революционна организация (ТМОРО). В новия устав е посочено, че в нейните редове могат да членуват "всички недоволни елементи в Македония и Одринско, без разлика на народност", които са готови да се борят за нейната крайна цел.
През 1903 г. е свикан конгрес на ТМОРО в Солун, който, без съгласието на Гоце Делчев, Дамян Груев и голяма част от революционните окръзи, взема решение за вдигане на въстание през пролетта на същата година. В хода на подготовката на въстанието организацията претърпява едно от най-тежките си поражения - през май 1903 г. е убит Гоце Делчев.
След разгрома на Илинденско-Преображенското въстание (1903), оцелелите ръководни кадри се събират в София. Проведени са няколко заседания, на които е обсъдена цялостната дейност на ТМОРО и са набелязани мерки за нейното преустройство. По тези въпроси не се установява единомислие. Обособяват се две течения: ляво - начело с Я. Сандански, Хр. Чернопеев, Д. Хаджидимов, М. Герджиков и дясно, възглавявано от д-р Хр. Татарчев, Ив. Гарванов и Б. Сарафов.
Проведените през 1904 г. конгреси подкрепят лявото течение. Това позволява на левицата да вземе връх на Рилския конгрес на организацията, свикан през октомври 1905 г. На него тя е преименувана във ВМОРО.
15 години по-късно, през 1919, Т. Александров, ген. Ал. Протогеров и П. Чаулев, създават Вътрешна македонска революционна организация (ВМРО).
Още от От редактора
119 години памет за Иван Хаджийски, изрекъл горчивата истина за българина - "една съвест може да се купи…"
Трудовете, които е оставил, дават основания на неговите изследователи да го смятат за един от основоположниците на българската социология
Преди 152 години излиза последният брой на в. "Независимост"
Когато публиката няма нужда за здрава храна, то за шарлатаните се открива широко поле..., пише Христо Ботев в последния си фейлетон, отпечатан в него
159 години от смъртта на Раковски - родолюбецът, прозрял колко убийствена е политиката на московците
Да помним завета му: Вечни мъки ни чакат в железните нокти на Русия...