Преди 133 години родолюбци създават ВМРО в Солун

На 23 октомври 1893 г. в Солун шестима българи поставят началото на организация, която ще изиграе важна роля в националноосвободителното движение на българите в Македония и Одринско. Сред основателите са Дамян Груев, Иван Хаджиниколов, д-р Христо Татарчев, Петър Попарсов, Антон Димитров и Христо Батанджиев.

Първоначално организацията е известна като Български македоно-одрински революционен комитет (БМОРК). В следващите години тя преминава през няколко преобразувания, преди да се утвърди под името Вътрешна македоно-одринска революционна организация (ВМОРО).

Борба за автономия на Македония и Одринско

След Берлинския договор от 1878 г. Македония и Одринско остават в пределите на Османската империя. Организацията си поставя за цел да се бори за политическа автономия на двете области, като се позовава на неизпълнените разпоредби на Берлинския договор, включително член 23, предвиждащ реформи в управлението на европейските владения на империята.

През 1896 г. в Солун се провежда конгрес, на който са приети важни решения за организационното устройство и дейността на комитета. С разрастването на революционната мрежа възниква необходимост от промени в устава и програмата.

През 1902 г. Гоце Делчев и Гьорче Петров участват в преработването на организационните документи. Името е променено на Тайна македоно-одринска революционна организация (ТМОРО). Новият устав допуска членство на хора от различни народности, живеещи в Македония и Одринско, които приемат целите на организацията и са готови да се борят за тяхното осъществяване.

Илинденско-Преображенското въстание и последиците

През 1903 г. Солунският конгрес взема решение за въстание в Македония и Одринско. Решението предизвиква разногласия сред ръководителите и революционните окръзи, включително заради несъгласието с избрания момент и недостатъчната подготовка.

В хода на подготовката, през май 1903 г., загива Гоце Делчев – една от най-значимите фигури в революционното движение. През лятото на същата година избухва Илинденско-Преображенското въстание. То е потушено от османските власти, а последиците са тежки за населението в засегнатите райони.

След въстанието организацията търси пътища за възстановяване и реорганизация. Вътрешните разногласия се задълбочават и постепенно се оформят две основни течения. Сред представителите на левицата са Яне Сандански, Христо Чернопеев, Димо Хаджидимов и Михаил Герджиков, а сред фигурите, свързвани с десницата, са д-р Христо Татарчев, Иван Гарванов и Борис Сарафов.

През октомври 1905 г. на Рилския конгрес организацията е преименувана във Вътрешна македоно-одринска революционна организация (ВМОРО). Конгресът е важен етап в опитите за преустройство на движението след поражението от 1903 г.

От ВМОРО към ВМРО

аСлед края на Първата световна война и променената политическа обстановка на Балканите през 1919 г. Тодор Александров, генерал Александър Протогеров и Петър Чаулев поставят началото на нова организация – Вътрешната македонска революционна организация (ВМРО).

Създаването ѝ бележи следващ етап в развитието на революционното движение, чиито корени са в Солунската среща от 23 октомври 1893 г. и стремежа към промяна на положението на Македония и Одринско под османска власт.