През 1793 година в семейството на поп Петър Бенин в Банско е роден Никола Поппетров Бенин. Бъдещ духовник, книжовник и пръв новобългарски учител. Константин Иречек го нарича "патриарх на българските учители и книжовници".
Първоначалното си образования получава през 1811 г. в килийното училище на баща си в родния си град и в Рилския манастир. Тук учи иконопис и живопис при Тома Вишанов-Молера - създателят на Банската живописна школа, и заедно с сина му Димитър Молеров помага в зографисването на манастирската черква.
През 1818 г. приема монашество в Рилския манастир, продължава образованието си в гръцките училища в Мелник и във Велес.
От 1827 до 1833 г. учителствува в Самоков и в Рилския манастир; известно време е секретар на Самоковския владика Игнатий Рилски; заедно с Никола Карастоянов прави опити за уреждане на българско книгопечатане.
През 1835 г. излизат от печат написаните от него "Болгарска граматика" - първото системно научно описание на особеностите на българския език и "Таблици взаимоучителни".
В периода 1835-1837 г. открива първото взаимно училище в Габрово, в което преподава български език; същевременно прави първият успешен превод на целия Нов Завет на новобългарски език.
През 1836 създава първия български глобус (днес в манастирския музей на Рилската света обител). В 1837 г. излиза от печат "Краснописание" - първият от поредица учебници, написани от йеромонах Неофит за нуждите на взаимоучителната метода.
От 1837 до 1839 г. учителствува в Копривщица.
През 1840 г. в Смирна е отпечатан с църковнославянски букви целият Нов Завет, преведен на новобългарски език от Неофит Рилски (преиздаван по-късно пет пъти);
В периода от 1839 до 1848 г. продължава книжовната и педагогическата си дейност в Рилския манастир. Под негово наблюдение е изградена постницата "Св. Лука". След това Неофит Рилски започва да преподава църковнославянски език и оглавява катедрата по славянски езици във висшето богословско училище на остров Халки, където остава до 1852 година. След това се завръща се в Рилския манастир и продължава учителската си дейност. През това време излиза от печат "Христоматия славянского язика".
От 1860 йеромонах Неофит е игумен на Рилския манастир за четири години.
През 1875 е издаден неговият "Словар на българския език, изтълкуван от църковно-славянски и гръцки език".
На 4 януари 1881 г. йеромонах Неофит предава Богу дух в Рилския манастир.
Фактор
Първоначалното си образования получава през 1811 г. в килийното училище на баща си в родния си град и в Рилския манастир. Тук учи иконопис и живопис при Тома Вишанов-Молера - създателят на Банската живописна школа, и заедно с сина му Димитър Молеров помага в зографисването на манастирската черква.
През 1818 г. приема монашество в Рилския манастир, продължава образованието си в гръцките училища в Мелник и във Велес.
От 1827 до 1833 г. учителствува в Самоков и в Рилския манастир; известно време е секретар на Самоковския владика Игнатий Рилски; заедно с Никола Карастоянов прави опити за уреждане на българско книгопечатане.
През 1835 г. излизат от печат написаните от него "Болгарска граматика" - първото системно научно описание на особеностите на българския език и "Таблици взаимоучителни".
В периода 1835-1837 г. открива първото взаимно училище в Габрово, в което преподава български език; същевременно прави първият успешен превод на целия Нов Завет на новобългарски език.
През 1836 създава първия български глобус (днес в манастирския музей на Рилската света обител). В 1837 г. излиза от печат "Краснописание" - първият от поредица учебници, написани от йеромонах Неофит за нуждите на взаимоучителната метода.
От 1837 до 1839 г. учителствува в Копривщица.
През 1840 г. в Смирна е отпечатан с църковнославянски букви целият Нов Завет, преведен на новобългарски език от Неофит Рилски (преиздаван по-късно пет пъти);
В периода от 1839 до 1848 г. продължава книжовната и педагогическата си дейност в Рилския манастир. Под негово наблюдение е изградена постницата "Св. Лука". След това Неофит Рилски започва да преподава църковнославянски език и оглавява катедрата по славянски езици във висшето богословско училище на остров Халки, където остава до 1852 година. След това се завръща се в Рилския манастир и продължава учителската си дейност. През това време излиза от печат "Христоматия славянского язика".
От 1860 йеромонах Неофит е игумен на Рилския манастир за четири години.
През 1875 е издаден неговият "Словар на българския език, изтълкуван от църковно-славянски и гръцки език".
На 4 януари 1881 г. йеромонах Неофит предава Богу дух в Рилския манастир.
Още от От редактора
Умира Георги Димитров, но истината за неговата роля все още разделя България
77 години след смъртта на Вожда, както още са го наричали, българските историци отказват да направят обективен прочит на живота и делото на Георги Димитров, а Кремъл отказва да разсекрети документи около смъртта му
Преди 314 г. е роден Жан-Жак Русо, който от своя век каза: Човекът е окован във веригите на институтите
На 28 юни през 1712 г. в Женева се ражда бъдещият влиятелен френски просветител с енциклопедични познания Жан-Жак Русо. Разсъжденията му са толкова радикални за времето си, че романът „Емил или за възпитанието“ е изгорен в Париж, а в Женева и книгата му „Общественият договор“, а в Хага, Париж и Женева горят пред всички „Писма от Юра“, обявени от църквата за „противни на бога“.
Преди 107 години издъхва Венета Ботева - забравена и унижена в свободна България
Едва след като Стефан Стамболов изригва срещу бездушието на българските депутати, успява да накара властта да увеличи пенсията й на 60 лева