На днешната дата през далечната 1876 година издъхва един от сподвижниците на Иларион Макариополски – Рафаил Попов - апостолически администратор на българите - униати в Османската империя. Епископът починал неочаквано, часове след последната молитва отправена към Бога, а последните му думи били: "В Меджлиса ме почерпиха с черешово сладко…"
Роден през 1830 година в Стрелча, Панагюрско, през август 1854 година Рафаил Попов приел духовен сан в Карлуковския манастир “Света Богородица”, Плевенско и се подстригал за монах. Три години учителствал в Берковица, след което отишъл в Рилския манастир и приел предложението на Авксентий Велешки да бъде ръкоположен за дякон. През декември 1839 година двамата пристигнали в Цариград. На 3 април 1860 година служил заедно с Иларион Макариополски по време на Великденската акция, когато се отхвърлило името на гръцкия патриарх. На 18 декември 1860 година участвал в тържественото връчване на акта за присъединението в Цариград и се включил в унията. Участвал в делегацията на католиците от източен обред при папа Пий IX през пролетта на 1861 година. През 1862 година станал архимандрит.
На 10 февруари 1864 години с берат на Високата порта отец Рафаил Попов бил назначен за “патриаршески наместник и народен главатар на българите, съединени с Римо-католическата Църква”. На 14 март 1864 година папата утвърдил Рафаил Попов за апостолически администратор на съединените българи. На 19 ноември 1865 година бил ръкоположен за епископ в катедралната църква “Свети Йоан Златоуст” в Цариград.
Още от От редактора
Точно 80 години от изборите през 1946 г., когато терорът на комунистите стартира унищожаването на опозицията
Опозиционният печат публикува сведения за убити и бити привърженици, иззети бюлетини и недопуснати застъпници
Славен ден: преди 841 години братята Асен и Петър възстановяват Втората българска държава
Като столица се утвърждава Търновград, който се издига като един от най-големите културно-политически и религиозни центрове на българските земи, а и на Балканите
Преди 133 години родолюбци създават ВМРО в Солун
Основателите и участниците в организацията се борят за за освобождението на двете области - Македония и Одринско, които по силата на Берлинския договор (1878) остават в пределите на Османската империя