На днешната дата преди 20 години започва разрушаването на мавзолея на комунистическия вожд Георги Димитров в центъра на София. Операцията е по нареждане на тогавашния строителен министър в правителството на СДС Евгений Бакърджиев.
Първата експлозия, която се извършва пред очите на кмета Стефан Софиянски и премиера Иван Костов, не успява да унищожи масивната сграда. Налагат се поредица от взривявания до 27 август, за да бъде съборен бетонният куб, където в специално помещение се съхраняваше мумията на Димитров.
В момента на взривяването мавзолеят е празен от 9 години. На 18 юли 1990 г. по молба на осиновения му син Бойко Димитров мумията на Димитров е изнесена, кремирана и останките са положени в протестантската част на Централните софийски гробища, където през 1946 г. той препогребва майка си.
Мавзолеят е една от сградите, предизвикала спорове десетилетия наред. Тя е завършена на 10 юли 1949 г. - седмица след като Димитров умира в правителствен санаториум край Москва. Правителството в София решава да последва нетипичната за българската история и култура азиатска традиция в СССР, където на централния площад и до днес се издига мавзолей с балсамираното тяло на Владимир Ленин. След смъртта на Йосиф Сталин през 1953 г. за няколко години до него е поставена и неговата мумия.
Тоталитарната власт превръща българския мавзолея в център на култа към личността на Димитров като "вожд и учител на българския народ". Той е включен и в държавния протокол, като на важни празници българските институции полагат венци до входа или пред двете стени, достроени до мавзолея. Същото важи и за гостуващи чуждестранни делегации.
Още от От редактора
Памет за "втория Батак" - повече от 2000 са изклани като пилци в Любенова махала
На 14 юли 1877 г. османски редовни части и башибозук нападат село Гюнели махле (днешна Любенова махала), където по данни на следствената комисия, изпратена от Цариград, само в църквата и двора ѝ са убити 1013 души
Преди 148 години Великите сили решават съдбата ни без нито един български глас
По силата на Берлинския договор българските територии, установени от Цариградската конференция от 1876 г., са разделени на 7 части
Преди 35 г. България приема конституцията на фона на вълна от гладни стачки, палаткови лагери и митинги
Приемането на Основният закон на страната от 7-то Велико народно събрание е съпроводено от т.нар. „протест на тридесет и деветимата“, които обявяват гладна стачка през май 1991 г. Те напускат парламента с декларация, в която искат саморазпускане на Великото народно събрание, избори през юли и БСП да върне парите, които е взела от бюджета.