На 9 февруари 1999 година в Бенгази са арестувани Кристияна Вълчева, Нася Ненова, Валентина Сиропуло, Валя Червеняшка и Снежана Димитрова. Петте жени заедно с палестинския лекар Ашраф ал-Хаджудж са обвинени, че са причинили умишлено смъртта 393 либийски деца, като са ги заразили със СПИН.
Така започват най-мъчителните 8 години, 5 месеца и 15 дни в биографиите на нашите сънародници, 5-те български медицински сестри, останали в затвора чак до 24 юли 2007 г.
България реагира късно срещу обвиненията към нашите медицински сестри. По това време премиер в страната бе Иван Костов, а външен министър Надежда Михайлова (днес Неински). По-късно тя обясни, че не е била уведомена за арестите и че разузнаването е докладвало на Иван Костов.
„Едно от прегрешенията на българските политици в съдебния процес в Либия беше грубата политическа намеса в работата на защитата, особено през първите години", разкрива адвокат, упълномощен, съгласно Закона за адвокатурата на България, който не е допускан в продължение на години до работа по делото.“,
Междувременно случаят с арестуваните българските медицински сестри добива все по-широка популярност в Европа.
По някакво чудо петте наши сънароднички успяват да се отскубнат от лапите на смъртта след издадената на 6 май 2004 г. присъда смърт чрез разстрел, обжалвана и потвърдена на 19 декември 2006 г.
В края на 2006 г. активни български граждани създават инициативата „Не сте сами“. Почти всички основни медии в страната се включват в кампанията за освобождаване на медицинските сестри в Либия.
На 17 януари 2007 г. европейските депутати категорично изразяват подкрепата си за българските медицински сестри в Либия. Европейският парламент (ЕП) гласува и резолюция в подкрепа на сестрите.
Така се стига до 24 юли 2007 г. , когато първата дама на Франция Сесилия Саркози, заедно с емира на Катар Хамад бен Халифа Ал-Тани, лично се ангажира с тази мисия. След преговори лично либийският лидер Муамар Кадафи е постигнато споразумение осъдените на смърт българските медици да бъдат изведени от Либия.
С държавен указ от 2007 г. президентът на РБългария Георги Първанов, воден от убеждението си за тяхната невинност, ги помилва. Цената на тази свобода струва на България 56.635 милиона долара – либийският дълг, който България опрощава официално на 2 август 2007.
Фактор
Така започват най-мъчителните 8 години, 5 месеца и 15 дни в биографиите на нашите сънародници, 5-те български медицински сестри, останали в затвора чак до 24 юли 2007 г.
България реагира късно срещу обвиненията към нашите медицински сестри. По това време премиер в страната бе Иван Костов, а външен министър Надежда Михайлова (днес Неински). По-късно тя обясни, че не е била уведомена за арестите и че разузнаването е докладвало на Иван Костов.
„Едно от прегрешенията на българските политици в съдебния процес в Либия беше грубата политическа намеса в работата на защитата, особено през първите години", разкрива адвокат, упълномощен, съгласно Закона за адвокатурата на България, който не е допускан в продължение на години до работа по делото.“,
Междувременно случаят с арестуваните българските медицински сестри добива все по-широка популярност в Европа.
По някакво чудо петте наши сънароднички успяват да се отскубнат от лапите на смъртта след издадената на 6 май 2004 г. присъда смърт чрез разстрел, обжалвана и потвърдена на 19 декември 2006 г.
В края на 2006 г. активни български граждани създават инициативата „Не сте сами“. Почти всички основни медии в страната се включват в кампанията за освобождаване на медицинските сестри в Либия.
На 17 януари 2007 г. европейските депутати категорично изразяват подкрепата си за българските медицински сестри в Либия. Европейският парламент (ЕП) гласува и резолюция в подкрепа на сестрите.
Така се стига до 24 юли 2007 г. , когато първата дама на Франция Сесилия Саркози, заедно с емира на Катар Хамад бен Халифа Ал-Тани, лично се ангажира с тази мисия. След преговори лично либийският лидер Муамар Кадафи е постигнато споразумение осъдените на смърт българските медици да бъдат изведени от Либия.
С държавен указ от 2007 г. президентът на РБългария Георги Първанов, воден от убеждението си за тяхната невинност, ги помилва. Цената на тази свобода струва на България 56.635 милиона долара – либийският дълг, който България опрощава официално на 2 август 2007.
Още от От редактора
119 години памет за Иван Хаджийски, изрекъл горчивата истина за българина - "една съвест може да се купи…"
Трудовете, които е оставил, дават основания на неговите изследователи да го смятат за един от основоположниците на българската социология
Преди 152 години излиза последният брой на в. "Независимост"
Когато публиката няма нужда за здрава храна, то за шарлатаните се открива широко поле..., пише Христо Ботев в последния си фейлетон, отпечатан в него
159 години от смъртта на Раковски - родолюбецът, прозрял колко убийствена е политиката на московците
Да помним завета му: Вечни мъки ни чакат в железните нокти на Русия...