На 9 февруари 1999 година в Бенгази са арестувани Кристияна Вълчева, Нася Ненова, Валентина Сиропуло, Валя Червеняшка и Снежана Димитрова. Петте жени заедно с палестинския лекар Ашраф ал-Хаджудж са обвинени, че са причинили умишлено смъртта 393 либийски деца, като са ги заразили със СПИН.
Така започват най-мъчителните 8 години, 5 месеца и 15 дни в биографиите на нашите сънародници, 5-те български медицински сестри, останали в затвора чак до 24 юли 2007 г.
България реагира късно срещу обвиненията към нашите медицински сестри. По това време премиер в страната бе Иван Костов, а външен министър Надежда Михайлова (днес Неински). По-късно тя обясни, че не е била уведомена за арестите и че разузнаването е докладвало на Иван Костов.
„Едно от прегрешенията на българските политици в съдебния процес в Либия беше грубата политическа намеса в работата на защитата, особено през първите години", разкрива адвокат, упълномощен, съгласно Закона за адвокатурата на България, който не е допускан в продължение на години до работа по делото.“,
Междувременно случаят с арестуваните българските медицински сестри добива все по-широка популярност в Европа.
По някакво чудо петте наши сънароднички успяват да се отскубнат от лапите на смъртта след издадената на 6 май 2004 г. присъда смърт чрез разстрел, обжалвана и потвърдена на 19 декември 2006 г.
В края на 2006 г. активни български граждани създават инициативата „Не сте сами“. Почти всички основни медии в страната се включват в кампанията за освобождаване на медицинските сестри в Либия.
На 17 януари 2007 г. европейските депутати категорично изразяват подкрепата си за българските медицински сестри в Либия. Европейският парламент (ЕП) гласува и резолюция в подкрепа на сестрите.
Така се стига до 24 юли 2007 г. , когато първата дама на Франция Сесилия Саркози, заедно с емира на Катар Хамад бен Халифа Ал-Тани, лично се ангажира с тази мисия. След преговори лично либийският лидер Муамар Кадафи е постигнато споразумение осъдените на смърт българските медици да бъдат изведени от Либия.
С държавен указ от 2007 г. президентът на РБългария Георги Първанов, воден от убеждението си за тяхната невинност, ги помилва. Цената на тази свобода струва на България 56.635 милиона долара – либийският дълг, който България опрощава официално на 2 август 2007.
Фактор
Така започват най-мъчителните 8 години, 5 месеца и 15 дни в биографиите на нашите сънародници, 5-те български медицински сестри, останали в затвора чак до 24 юли 2007 г.
България реагира късно срещу обвиненията към нашите медицински сестри. По това време премиер в страната бе Иван Костов, а външен министър Надежда Михайлова (днес Неински). По-късно тя обясни, че не е била уведомена за арестите и че разузнаването е докладвало на Иван Костов.
„Едно от прегрешенията на българските политици в съдебния процес в Либия беше грубата политическа намеса в работата на защитата, особено през първите години", разкрива адвокат, упълномощен, съгласно Закона за адвокатурата на България, който не е допускан в продължение на години до работа по делото.“,
Междувременно случаят с арестуваните българските медицински сестри добива все по-широка популярност в Европа.
По някакво чудо петте наши сънароднички успяват да се отскубнат от лапите на смъртта след издадената на 6 май 2004 г. присъда смърт чрез разстрел, обжалвана и потвърдена на 19 декември 2006 г.
В края на 2006 г. активни български граждани създават инициативата „Не сте сами“. Почти всички основни медии в страната се включват в кампанията за освобождаване на медицинските сестри в Либия.
На 17 януари 2007 г. европейските депутати категорично изразяват подкрепата си за българските медицински сестри в Либия. Европейският парламент (ЕП) гласува и резолюция в подкрепа на сестрите.
Така се стига до 24 юли 2007 г. , когато първата дама на Франция Сесилия Саркози, заедно с емира на Катар Хамад бен Халифа Ал-Тани, лично се ангажира с тази мисия. След преговори лично либийският лидер Муамар Кадафи е постигнато споразумение осъдените на смърт българските медици да бъдат изведени от Либия.
С държавен указ от 2007 г. президентът на РБългария Георги Първанов, воден от убеждението си за тяхната невинност, ги помилва. Цената на тази свобода струва на България 56.635 милиона долара – либийският дълг, който България опрощава официално на 2 август 2007.
Още от От редактора
141 години от Съединението - най-българският порив за независимост и свобода
Паметното събитие получава своето дипломатическо и международно признание едва когато е подписана българо-турска спогодба и Топханенският акт на Великите сили
Черен ден: Преди 82 години СССР обявява война на България, окупира страната с терор
Със силата на съветския щик се стига до преврата на 9 септември и съставяне на правителство на Отечествения фронт с доминираща роля на партизаните и комунистите
На този ден през 1698 г. руският цар Петър I наложил глоби на брадатите, за да внесе западната култура
Руският владетел управлява с твърда ръка, налагайки волята си, смазвайки всеки посмял да прояви неподчинение и изрази различно мнение. След т.н. „бунт на стрелците“, обесва или обезглавява публично в Москва 1200 души от полка на стрелците, като телата им са оставени на показ с месеци.