На 28 юни 1993 в Рим издъхва големият българин – Борис Христов. Последното желание на световния бас е тленните му останки да почиват на българска земя. Тялото му е пренесено за поклонение в катедралата „Св. Александър Невски”, и положено в софийските гробища. Това е едно от най-тежките завръщания в Родината.

От „Гусла” започва певческата кариера на великия българин, покорил по-късно всички световни музикални сцени. Освен гениален бас, Борис Христов ще остане в историята на България и като пример за патриотизъм и родолюбие. Комунистическият преврат на 9-ти септември 1944 г. заварва оперната легенда в Италия, като ученик на Рикардо Страчари. Това слага отпечатък на биографията му и години наред не може да се върне в родината си. Отношенията на Борис Христов с комунистическото правителство остават напрегнати и на моменти направо враждебни. На великия бас е отказвана дори входна виза за да присъства на погребението на баща си.

След 25 г. изгнание, през 1967 оперната легенда за пръв път от 1942 се връща в България за погребението на майка си.

През 1968 г. композитор от Македония - СФРЮ, му изпраща писмо, с което го уведомява за написана от него опера "Самуил", като пита Борис Христов дали би се съгласил да му изпрати партитурата на операта за преценка и евентуално одобрение, и да отговори, готов ли е да пее на премиерата, която ще се състои в открития театър на Скопското кале. Композиторът уверява Борис Христов, че е осигурил за неговото участие хонорар по най-високите размери, каквито певецът получава на западните сцени. Борис Христов проявява професионален интерес към операта на младия автор и иска от него да му изпрати либретото и нотния материал. От него разбира, че Самуил е титулуван като македонски княз, а останалите персонаж са дейци от някаква македонска нация. 

Борис Христов отказва участие със следното писмо:

„Господин Македонски,

Получих програмата на "ВАШИЯ" Цар Самуил за скопската сцена. Защо ми я изпратихте, обаче, не можах да разбера, като Вие знаете отдавна моето мнение, което е мнение и на всеки българин.

Тягостно впечатление ми направи предговорът на Д. Ташковски, който е пълен с нелепи съждения и с изопачавания на исторически истини, които не могат да направят впечатление дори на невежи хора.

Вие знаете, че моят род произхожда от този край на България, в който Вий живеете и който се нарича Македония, която е била и ще бъде център на най-здравия български национален дух, така като цар Самуил е бил и ще остане в световната история цар Болгарский. Желая Вам и на Вашето семейство Честита нова година.

12 януари 1969 г.“