Днес се навършиха 28 години от смъртта на журналистът Румяна Узунова - един от символите на свободата зад Желязната завеса. Стотици хиляди българи години наред виждаха единствения лъч светлина чрез предаванията й по „вражеското” радио „Свободна Европа”.
В периода 1971-1974 г. Румяна Узунова е редактор на в. “Литературен фронт”, откъдето е уволнена по идеологически причини. Спряно е телевизионното ѝ предаване “За и против”. През 1973 г. е заклеймена от Държавна сигурност като “противник на партийността в литературата”. От 1978 г. работи в “София-прес”.
Невъзможността да упражнява съвестно професията си, усещането за непоносимост на битието (описано добре от писателя Георги Марков), за нетърпимост към комунистическия режим довежда Узунова до решението да емигрира през 1980 г. в Париж. Междувременно в София излиза единствената ѝ книга "Павел Вежинов - критически очерк", скоро след това тя е иззета от властите. От септември 1981 г. Узунова работи в нюйоркското бюро на “Свободна Европа” в Мюнхен, където остава до смъртта си.
През 1988 и 1989 г. прави близо 400 интервюта и репортажи, излъчени по радио „Свободна Европа”, „Дойче веле”, ББС и „Гласът на Америка”. Издирва десетки дейци на антикомунистическата съпротива. Въпреки симпатиите си, шефовете в „Свободна Европа” са принудени „да сдържат” своята сътрудничка – няколко пъти й е „отнет микрофонът” заради прекомерна пристрастност към българските дела у една служителка на все пак чужда радиостанция.
Румяна Узунова се завръща в България за първи път по време на екофорума през октомври 1989 г. От 1991 г. ръководи българското бюро на радио “Свободна Европа”. В България се съхранява богатият ѝ документален и аудиоархив. Романът ѝ "Убийство в стил рококо" е писан в България в средата на 70-те, но следва Румяна през целия ѝ емигрантски път. Много различен е от знаменателните ѝ интервюта и репортажи по "Свободна Европа" - не само заради жанра, нещо като техен предтеча.
Архивът на Румяна Узунова съдържа 393 големи магнетофонни ролки, които днес се съхраняват в Централния държавен архив.
Фактор
В периода 1971-1974 г. Румяна Узунова е редактор на в. “Литературен фронт”, откъдето е уволнена по идеологически причини. Спряно е телевизионното ѝ предаване “За и против”. През 1973 г. е заклеймена от Държавна сигурност като “противник на партийността в литературата”. От 1978 г. работи в “София-прес”.
Невъзможността да упражнява съвестно професията си, усещането за непоносимост на битието (описано добре от писателя Георги Марков), за нетърпимост към комунистическия режим довежда Узунова до решението да емигрира през 1980 г. в Париж. Междувременно в София излиза единствената ѝ книга "Павел Вежинов - критически очерк", скоро след това тя е иззета от властите. От септември 1981 г. Узунова работи в нюйоркското бюро на “Свободна Европа” в Мюнхен, където остава до смъртта си.
През 1988 и 1989 г. прави близо 400 интервюта и репортажи, излъчени по радио „Свободна Европа”, „Дойче веле”, ББС и „Гласът на Америка”. Издирва десетки дейци на антикомунистическата съпротива. Въпреки симпатиите си, шефовете в „Свободна Европа” са принудени „да сдържат” своята сътрудничка – няколко пъти й е „отнет микрофонът” заради прекомерна пристрастност към българските дела у една служителка на все пак чужда радиостанция.
Румяна Узунова се завръща в България за първи път по време на екофорума през октомври 1989 г. От 1991 г. ръководи българското бюро на радио “Свободна Европа”. В България се съхранява богатият ѝ документален и аудиоархив. Романът ѝ "Убийство в стил рококо" е писан в България в средата на 70-те, но следва Румяна през целия ѝ емигрантски път. Много различен е от знаменателните ѝ интервюта и репортажи по "Свободна Европа" - не само заради жанра, нещо като техен предтеча.
Архивът на Румяна Узунова съдържа 393 големи магнетофонни ролки, които днес се съхраняват в Централния държавен архив.
Още от От редактора
Умира Георги Димитров, но истината за неговата роля все още разделя България
77 години след смъртта на Вожда, както още са го наричали, българските историци отказват да направят обективен прочит на живота и делото на Георги Димитров, а Кремъл отказва да разсекрети документи около смъртта му
Преди 314 г. е роден Жан-Жак Русо, който от своя век каза: Човекът е окован във веригите на институтите
На 28 юни през 1712 г. в Женева се ражда бъдещият влиятелен френски просветител с енциклопедични познания Жан-Жак Русо. Разсъжденията му са толкова радикални за времето си, че романът „Емил или за възпитанието“ е изгорен в Париж, а в Женева и книгата му „Общественият договор“, а в Хага, Париж и Женева горят пред всички „Писма от Юра“, обявени от църквата за „противни на бога“.
Преди 107 години издъхва Венета Ботева - забравена и унижена в свободна България
Едва след като Стефан Стамболов изригва срещу бездушието на българските депутати, успява да накара властта да увеличи пенсията й на 60 лева