На 18 януари 1990 година превратаджиите от БСП арестуваха Тодор Живков. Той бе обвинен за главен виновник за икономическата криза в България.

Междувременно на 13 декември 1989 сваленият чрез вътрешнопартиен преврат на 10 ноември Живков е изключен от партията, като членството му е възстановено малко преди смъртта му (5 август 1998 г.).

На 18 януари 1990 е издадена заповед за арестуване на Тодор Живков и други дейци на комунистическата партия, обвинени в подбудителство към национална вражда. На извънреден конгрес – 30 януари – 2 февруари 1990 г., превратаджиите в БСП избират нов председател на Висшия съвет на партията – Александър Лилов, и приемат Манифест за демократичен социализъм в България, както и нов устав на партията.

През февруари 1991 г. започва процесът срещу Тодор Живков и Милко Балев. Живков е обвинен, че за периода от 1962 г. до 10 ноември 1989 г., като първи секретар и генерален секретар на ЦК на БКП, председател на Министерския съвет и председател на Държавния съвет е превишил властта и правата си с цел да набави за себе си и други лица облага за 26 516 039 лв. Обвинението срещу Милко Балев е, че за периода 1978-1986 г. чрез използване на документи с невярно съдържание от различни издателства е получил без правно основание 39 392 лв.

На 9 февруари 1996 г. двамата са оправдани.