“Един следобед, през септември 1987 г., държавният секретар Джордж Шулц беше седнал на масата срещу съветския външен министър Едуард Шеварднадзе в една конферентна зала в Ню Йорк. И двамата бяха в града за срещата на Общото събрание на Организацията на обединените нации (ООН).
Както обичайно правеше в началото на такива срещи, Шулц подаде на Шеварднадзе списък с докладвани нарушения на човешките права в Съветския съюз. Предшественикът на Шеварднадзе, Андрей Громико, винаги получаваше такива списъци с неохота и ни смъмряше, че се намесваме във вътрешните работи на Съветския съюз.
Този път, обаче, Шеварднадзе погледна Шулц в очите и чрез преводача му каза: „Джордж, аз ще проверя това, и ако информацията ти е вярна, ще направя каквото мога, за да коригирам проблема. Но искам да знаеш едно нещо: не го правя, защото го искаш ти, а защото страната ми е нужно да го направи.”
Шулц отвърна: „Едуард, това е единствената причина, поради която и двамата трябва да направим нещо. Бъди уверен, че никога не бих поискал да направиш нещо, което вярвам, че не е в интерес на страната ти”.
Те станаха и си стиснаха ръцете. Докато ги гледах, с емоция и с удивление, изведнъж осъзнах, че Студената война е свършила. Работата ми като американски посланик в Москва щеше да стане много по-лесна за мен, отколкото е била за моите предшественици.
Това пише Джак Ф. Матлок-младши за „Вашингтон поуст”, връщайки лентата в далечната 1987 година. Две години по-късно, на 2 декември 1989, край бреговете на Малта, на борда на кораба „Максим Горки“, акостирал в залива на пристанището Марсашлок , се провежда среща на най-високо ниво между ръководителите на двете геополитически сили водили студената война – САЩ и Русия. Неофициално с нея се слага края на студената война между съюзниците, последвала края на Втората световна война и завършила с разпадането на СССР през 1991 година.
“Студената война” е термин, с който се означава продължителното напрежение и борба между Източния блок, начело със Съветския съюз и Западния блок, доминиран от САЩ и НАТО. Започнало след Втората световна война то продължава до разпадането на Съветския съюз в края на декември 1991 г. Това съперничество не води до мащабни преки боеве между блоковете. То обаче е съпътствано от взаимни подозрения, шпионаж, конкуренция за власт, сила и военни заплахи, икономически натиск, селективна помощ, дипломатически маневри, пропаганда, убийства, ограничени военни операции.
Фактор
Както обичайно правеше в началото на такива срещи, Шулц подаде на Шеварднадзе списък с докладвани нарушения на човешките права в Съветския съюз. Предшественикът на Шеварднадзе, Андрей Громико, винаги получаваше такива списъци с неохота и ни смъмряше, че се намесваме във вътрешните работи на Съветския съюз.
Този път, обаче, Шеварднадзе погледна Шулц в очите и чрез преводача му каза: „Джордж, аз ще проверя това, и ако информацията ти е вярна, ще направя каквото мога, за да коригирам проблема. Но искам да знаеш едно нещо: не го правя, защото го искаш ти, а защото страната ми е нужно да го направи.”
Шулц отвърна: „Едуард, това е единствената причина, поради която и двамата трябва да направим нещо. Бъди уверен, че никога не бих поискал да направиш нещо, което вярвам, че не е в интерес на страната ти”.
Те станаха и си стиснаха ръцете. Докато ги гледах, с емоция и с удивление, изведнъж осъзнах, че Студената война е свършила. Работата ми като американски посланик в Москва щеше да стане много по-лесна за мен, отколкото е била за моите предшественици.
Това пише Джак Ф. Матлок-младши за „Вашингтон поуст”, връщайки лентата в далечната 1987 година. Две години по-късно, на 2 декември 1989, край бреговете на Малта, на борда на кораба „Максим Горки“, акостирал в залива на пристанището Марсашлок , се провежда среща на най-високо ниво между ръководителите на двете геополитически сили водили студената война – САЩ и Русия. Неофициално с нея се слага края на студената война между съюзниците, последвала края на Втората световна война и завършила с разпадането на СССР през 1991 година.
“Студената война” е термин, с който се означава продължителното напрежение и борба между Източния блок, начело със Съветския съюз и Западния блок, доминиран от САЩ и НАТО. Започнало след Втората световна война то продължава до разпадането на Съветския съюз в края на декември 1991 г. Това съперничество не води до мащабни преки боеве между блоковете. То обаче е съпътствано от взаимни подозрения, шпионаж, конкуренция за власт, сила и военни заплахи, икономически натиск, селективна помощ, дипломатически маневри, пропаганда, убийства, ограничени военни операции.
Още от От редактора
Преди 150 години Каблешков избира самоубийството пред турското бесило
На следващия ден габровският архиерейски наместник измолва Селями паша да му даде тялото, за да бъде погребано по християнски
Видовден е днес - време за справедливост и възмездие
В народния календар това е еквивалентът на "Страшния съд", а произходът му е свързан с легенди и предания от езическите времена
75 г. от пъpвия масов ĸoмпютър в света: Той предрече peзyлтaтa oт пpeзидeнтcĸитe избopи в САЩ
Компютърът прави пpoгнoзa, чe Дуайт Aйзeнxayep щe разбие процентите на кандидата на демократите Aдлaй Cтивънcън. Той прогнозира на два пъти безпогрешно изборните резултати - през 1952 и 1956 г.