Над 300 души и днес се смятат за безследно изчезнали.

Навършват се 33 години от превземането на хърватския град Вуковар от бившата югославска армия. Обсадата на града продължава 87 дни, а след нейния край Вуковар става сцена на първите военни престъпления в Европа, след края на Втората световна война.

От началото на август 1991 г. до 18 ноември Вуковар е атакуван от войските на югославския военнопрестъпник и диктатор Слободан Милошевич. 1624 души губят живота си, а ранените са над 2500 души. 22 000 хървати са прогонени от родния си град, а други 5000 са отведени в лагерите в Сърбия. 33 години по-късно над 300 души се смятат за безследно изчезнали.

По време на обсадата 90% от сградите във Вуковар са унищожени, а при превземането на града, наред с югоармията, нахлуват сръбски паравоенни групировки, които го доунищожават.

Трагична е съдбата на хърватските войници и цивилни лица, които са се намирали в болницата на 18 ноември 1991 г. Всички те са отведени от югоармията в близкото село Овчара, където са избити. От масовите гробове в Овчара по-късно са ексхумирани телата на 200 души. Все още се издирват останките на около 70 души.

Бившият кмет на града - Славко Докманович, трима бивши югославски офицери - Милета Мръшич, Веселин Шливанчанин и Мирослав Радич, както и тогавашният областен ръководител Горан Хаджич са осъдени за военни престъпления от Международния трибунал в Хага. Година след залавянето си през 1997 г. Докманович се самоубива в ареста в Хага. / БГНЕС