15 Януари, 2026

Преди 34 години България първа призна Македония, но Скопие не помни...

Преди 34 години България първа призна Македония, но Скопие не помни...

снимка: архив Faktor.bg

Но в историята с право това трябва да бъде присъдено като постижение на Филип Димитров, по това време премиер на България

Преди 34 години - на днешната дата, 15 януари, в 20.00 ч. вечерта, България първа призна Македония за независима държава. Това стана, след като на 8 септември 1991 г. гражданите на тогавашната югославска република Македония бяха призовани да се произнесат по въпроса "Подкрепяте ли независима и суверенна Македония с право да встъпи в бъдещ съюз на югославските държави". На референдума гласуваха общо 71.85% от регистрираните гласоподаватели, които в голямата си част - над 90% - се обявиха за създаване на независима държава. На 18 септември 1991 г. Събранието на Република Македония прие официална декларация за признаване на резултатите от референдума и за обявяването на независимостта на страната.

България беше първата държава в света, която призна македонската независимост. Това стана с декларация на Народното събрание на 15 януари 1992 година. 

"Това беше въпрос на дълг и на родова памет.  Филип Димитров често цитира думите на тогавашния посланик на Обединеното Кралство в България: "Ако признаете Македония - няма  да ви подкрепим, ако не я признаете - няма да ви разберем", споделя пред Faktor.bg Константин Мишев, по това време съветник на премиера Филип Димитров.

Няколко души в тогавашния Министерски съвет са били против, а външният министър Стоян Ганев, който по това време не е в страната, е крайно негативно настроен към признаването на Македония. И така наречените Велики сили също не го приемат. Реално решението е взето от трима души. Но когато Филип Димитров поставя този въпрос на обсъждане, двама от министрите - Никола Василев на здравеопазването и Иван Костов на финансите, както и изключително почтеният шеф на канцеларията на министерския съвет Константин Муховски, са категорично за признаването. Затова в историята с право това трябва да бъде присъдено като огромно постижение на Филип Димитров. 

Малко след взетото решение, с посредничеството на президента Желю Желев Русия също признава независимостта на Македония.

"Имаше няколко вида съображения", каза тогава Желев. "Конюнктурните бяха да не си помислят, че ние се ослушваме и имаме претенции към Македония. Също така да не помислят, че сме зависими от решението на Запада. Всъщност България предприе тази крачка в противоречие с решението на Европейския съюз, който не можа да вземе такова решение поради противопоставянето на Гърция. Турция стана втората страна, която призна Македония. Тя направи това по настояване на България, припомня събитията в. "Марица".

"На среща с тогавашния турски премиер Сюлейман Демирел аз подчертах, че Турция трябва да признае Македония, което е от много голямо значение за стабилизирането на Балканите. Иначе тя лесно може да стане жертва на вътрешни безредици или на окупация. Демирел гледаше в ъгъла на стаята и каза: “Само след седмица ще признаем Македония”. Така и стана", разказна по-късно самият Желю Желев.

Днес тези събития вероятно са забравени от управляващите в Скопие. Защото в РС Македония продължава да доминира езикът на омразата към България, припознавайки в българите не съседи и братски народи, а недоброжелател, който спъва македонците по пътя им за присъединяване към ЕС.

Сподели:

Коментари (0)

Ани Илков: "Размирният" архитект на българския стих

Ани Илков: "Размирният" архитект на българския стих

НЕБЕСНА ЧИТАНКА

98 години от самоубийството на Мара Бунева - най-тъжното доказателство за българската любов по Македония

98 години от самоубийството на Мара Бунева - най-тъжното доказателство за българската любов по Македония

За много хора в Скопие "българин" и днес продължава да е мръсна дума, но 26-годишната патриотка избира смъртта в името на българските национални идеали

121 години памет за Змей Горянин: Писателят, който отказа да стане част от блатото

121 години памет за Змей Горянин: Писателят, който отказа да стане част от блатото

Днес неговото дело чака преоткриване от изследователите, които все още са твърде малко, но чийто глас е жизненоважен за запълването на тази празнина в българската памет