Преди 35 г. България приема конституцията на фона на вълна от гладни стачки, палаткови лагери и митинги

На 12 юли 1991 г. завършва последното гласуване на конституцията, когато тя е подписана и само ден по-късно документът влиза в сила, обнародван в брой 56 на Държавен вестник. Основният закон на страната очертава принципите на демократичните избори с общо, равно и пряко избирателно право, и тайно гласуване. Това се случва на фона на протести – месеци наред България е осеяна с палаткови лагери, митинги и гладуващи протестиращи.

В конституцията е записано, че България е парламентарна република и единна държава, в която няма автономни териториални образувания.

Тя поставя важните принципи, на които се крепи обществото – политическият плурализъм, разделение на трите власти - законодателна, изпълнителна и съдебна. Основният закона на държавата постановява и основните институции в страната: Народно събрание, Министерски съвет, Президентство, съдебна система и местно самоуправление. 

Конституцията очертава принципите на демократичните избори с общо, равно и пряко избирателно право и тайно гласуване. Тя постановява и формите на собственост, които по определение са частна, държавна и общинска. В нея са определени правата, свободите и задълженията на гражданите.

В основния закон на страната е вписан държавният герб и печата, химна, знамето и столицата на Република България.

Новата Конституция е приета през пролетта на 1990 г. от Великото народно събрание. На 12 юли 1991 г. завършва последното гласуване, когато тя е подписана, и само ден по-късно документът влиза в сила, обнародван в брой 56 на Държавен вестник.

Междувременно през май 1991 г. 39 депутати напускат парламента с декларация, в която искат саморазпускане на Великото народно събрание, избори през юли и БСП да върне парите, които е взела от бюджета. На 19 май се провежда национална конференция на СДС, където връх вземат напусналите НС. В края на юни БЗНС „Никола Петков“ на Милан Дренчев също напускат ВНС.

Конституцията е приета в този вид, въпреки т. нар. „протест на тридесет и деветимата“ депутати, които изразяват несъгланието си и с по-крайни форми. 

Те започват гладна стачка, а край сградата на парламента се издига палатков лагер, разпрострял се в градинката при „Александър Невски“, към ул. Московска край гроба на Иван Вазов и зад църквата Света София. 

Към протестиращите 39-има се присъединяват много хора. Месеци наред из цяла България има палаткови лагери, гладни стачки и протестни митинги.

Независимо от масовите протести, се налага виждането че трябва да се продължи напред с приетата Конституция. На 16 юли 1991 г. президентът Жельо Желев отхвърля подаденото искане за референдум и насрочва парламентарни и местни избори, като призовова за прекратяване на протестите.

В перспективата за предстоящите избори, 39-имата прекратяват гладната стачка на 19 юли и се връщат в Народното събрание.