На 26 януари през 1990 г. комунистическият режим започва панически да прочиства досиетата на своя репресивен апарат – Държавна сигурност. Целта е тайно от обществото и от оформящата се политическа опозиция в страната тоталитарното управление на БКП да постави в зависимост по време на прехода към демокрация агентурния апарат, с който си е служила дотогава, наред с прочистването на архивите на ДС от компрометиращи партията материали за различни нейни престъпления.

И двете цели са изпълнени успешно въпреки огромните страхове, които тогава тресат МВР-ДС.

Началото на прочистването на досиетата и запазване на контрола върху агентите е поставено, когато в България митингите и протестните шествия за демокрация и против тоталитарната власт на БКП са ежедневие.

По същото време вече е започнала Кръглата маса, на която БКП успява да изиграе младата опозиция и да се легитимира като пълноправен участник в политическия процес и започващия преход към демокрация.

Държавна сигурност има нагледния пример в Германия за това до какъв неблагоприятен сценарий може да развие ситуацията, ако не прочисти тайно архивите.

В средата на януари 1990 г. над централата на ЩАЗИ в Източен Берлин започват да се извиват кълба от дим – репресивният апарат на ГДР е започнал да гори компрометиращите режима архиви.

Там обаче гражданските организации реагират мигновено и не само окупират централата на ЩАЗИ, но и успяват да нахлуят в нея, да я превземат и да поставят под граждански контрол. Така успяват да спрат процеса на прочистване на архивите още в начална фаза.

Тази информация от Източен Берлин, разбира се, не е съобщена от контролираните от комунистическия режим в България медии и хората не научават за случилото се в столицата на ГДР.

Държавна сигурност обаче има своите канали и новината за завземане на сградата на ЩАЗИ достига до репресивния апарат на БКП.

Това е достатъчно на ДС да не допусне подобно развитие на ситуацията и в България.

Отделно от този факт до ръководството на МВР-ДС достигат тревожни сигнали, че много агенти на Държавна сигурност искат спешни срещи със своите водещи офицери и настояват досиетата да им бъдат унищожени, заплашвайки, че ще минат на страната на опозицията.

В самата БКП напрежението е огромно. Компартията се намира в навечерието на провеждането на своя извънреден 14-ти конгрес, който ще се окаже и последен (конгресът започва на 29 януари 1990 г.).

Започнал е процес на хвърляне на партийните книжки от много членове на партията, а ръководството на БКП е наясно, че не може повече да удържа събитията в страната и да отлага повече въпроса за провеждането на извънредни парламентарни избори, на които политическата опозиция ще се легитимира в Народното събрание.

„Архитектите“ на прочистването на досиетата на репресивния апарат на БКП са ген. Атанас Семерджиев – министър на вътрешните работи, зам.-министър и отговарящ за архива на ДС ген. Стоян Савов и началник отдел 03 на ДС (архива) ген. Нанка Серкеджиева.

Савов, Серкеджиева и Семерджиев работят в пълен синхрон по проблема с досиетата. 

Чистката трябва да приключи преди първите демократични избори през месец юни 1990 г.

На 5 февруари министър Семерджиев заявява на всеослушание на Кръглата маса, че вече Държавна сигурност не съществува. На въпрос на опозицията от СДС за досиетата, той отклонява хитро въпроса. Отварянето на досиетата на ДС не заляга в споразуменията от Кръглата маса – капитална грешка на опозицията.

В резултат на незаконното прочистване са унищожени около 42% от агентурните дела.

БКП, която малко по-късно се преименува на БСП, запазва два вида документи, с които поставя в тежка зависимост своите агенти – картоните в картотеки и регистрите, с които на ръка са вписвани различните категории секретни сътрудници на Държавна сигурност.