На днешната дата през 1371 година издъхва цар Иван Александър – един от малкото владетели, за които разполагаме с информация за последните им дни. Според старобългарския правопис името му се изписва ІѠАНЪ АЛЄѮАНДРЪ. Иван Александър е сред най-дълго управлявалите български царе, заемайки трона от 1331 до 1371 година.

Произхождайки от рода Шишман, той е син на Страцимир, деспот на Крън, и Кераца Петрица. Царуването му продължава цели 40 години – само с две години по-малко от управлението на цар Петър I. Иван Александър е една от най-влиятелните фигури на Балканския полуостров през XIV век, заедно със Стефан Душан и Йоан Кантакузин. Това се дължи на неговата гъвкава династична политика. Владее отлично гръцки език, като лично води преговори с император Андроник III през 1332 г. и превежда гръцко възвание през 1351 г. Счита се, че той е един от най-образованите български царе след Симеон Велики.

Управлението на Иван Александър започва с успехи, но липсата на достатъчно военна мощ осуетява по-късните му политически планове. В последните години от царуването му Българското царство е разделено и отслабено, което довежда до падането му под османска власт при наследниците му.

По време на управлението му страната преживява чумна епидемия около 1348 г., която води до деморализация и разпространение на ереси сред населението. Много райони в Тракия страдат от османски набези.

В края на царуването си (1365-1371 г.) България претърпява поражения от унгарското нахлуване във Видинското царство (1365-1369 г.) и от похода на граф Амадей VI Савойски към българското Черноморие (1366-1367 г.). Отношенията с Византия остават враждебни. Османската експанзия в Тракия засегна България със загубата на крепости като Пловдив и Стара Загора.

Иван Александър накрая разделя царството между синовете си – Иван Шишман, който управлява Търновското царство, и Иван Страцимир, който ръководи Видинското царство. Това бележи началото на края на българската държава, която се намира вече в упадък. А наследниците му стават последните български владетели.