В края на февруари 1944 година, сред приключването на депортацията на чеченците и ингушите, Берия изпраща телеграма на Сталин от Грозни: "Днес приключваме тук работата и заминаваме за Кабардино-Балкария". Както и други народи от Северен Кавказ те са подложени на убийства и терор заради тяхната "неблагонадеждност".
Рано сутринта на 8 март 1944 г., докато мъжете воюват на фронта, на старците, жените и децата е заповядано незабавно да си съберат багажа и да се готвят за път. За 24 часа цялото население на балкарските села е натоварено на камионите.
Депортирани са всички, без никакви изключения, включително прикованите към леглото деца, старци и жени. Вината им се определяла единствено от балкарския им произход. Около 40 хиляди души са изпратени в Средна Азия и Казахстан с 14 ешелона.
Изселването е съпроводено с чудовищен терор и насилие. За приготвяне давали 20 минути. Хората били изгонвани от родния им дом без топли дрехи, без продукти. Пътят до Средна Азия, дълъг 5 000 километра, е осеян с костите на балкарци.
За 18 дни в товарните вагони от глад, студ и болести умират стотици. Тези, които оцеляват се оказват в оградени и силно охранявани места. В продължение на 13 години балкарците живеят в нещо средно между лагери и казарми. Самоволното отлъчване се оценявало като бягство и се наказвало със затвор.
От изселените 52 процента са деца, 30 — жени, 18 процента — старци и инвалиди и само за една година всеки 8 от тях умира.
Завръщането на балкарците на историческата им родина става едва през 1957-1959 година.
Фактор
Рано сутринта на 8 март 1944 г., докато мъжете воюват на фронта, на старците, жените и децата е заповядано незабавно да си съберат багажа и да се готвят за път. За 24 часа цялото население на балкарските села е натоварено на камионите.
Депортирани са всички, без никакви изключения, включително прикованите към леглото деца, старци и жени. Вината им се определяла единствено от балкарския им произход. Около 40 хиляди души са изпратени в Средна Азия и Казахстан с 14 ешелона.
Изселването е съпроводено с чудовищен терор и насилие. За приготвяне давали 20 минути. Хората били изгонвани от родния им дом без топли дрехи, без продукти. Пътят до Средна Азия, дълъг 5 000 километра, е осеян с костите на балкарци.
За 18 дни в товарните вагони от глад, студ и болести умират стотици. Тези, които оцеляват се оказват в оградени и силно охранявани места. В продължение на 13 години балкарците живеят в нещо средно между лагери и казарми. Самоволното отлъчване се оценявало като бягство и се наказвало със затвор.
От изселените 52 процента са деца, 30 — жени, 18 процента — старци и инвалиди и само за една година всеки 8 от тях умира.
Завръщането на балкарците на историческата им родина става едва през 1957-1959 година.
Още от От редактора
Забравихме ли 6 юли - денят, в който "танковете" и лъжата взеха главата на Петър Младенов
Паметните събития от 14 декември 1989 г. - големият протестен митинг в София - е запечатал със своята камера режисьорът Евгений Михайлов, преобърнали по някакъв начин историята на България
Бурмов става първият премиер на България: Дипломация между турското влияние и руската зависимост
Кабинетът, укрепил основите в устройството на страната, в много отношения се опитва да се освободи от шапката на руското влияние. Управлението е съставено от Батенберг под зоркото око но Русия, а решенията по вътрешнополитическата ситуация са съобразени с вижданията на цар Александър ІІ
Съединените щати честват 250 години държавност
На 4 юли 1776 г. Континенталният конгрес приема Декларацията за независимостта на САЩ