На 29 октомври 1952 г. Софийският окръжен съд разглежда делото на епископ Иван Романов. Той е обвинен от престъпния комунистически режим, наложен след 1944 година, в шпионаж, в поза на чужда държава. Още същия ден е произнесена присъда - 12 години лишаване от свобода. За 74-годишния духовник това наказание от комунистическата власт се равнява на екзекуция. Изпратен е в Шуменския затвор, но умира само два месеца по-късно – на 8 януари 1953 година.

Божи служител Иван Романов е епископ на Софийско - Пловдивския апостолически викариат. Роден е в Балтаджии (днес град Раковски). Ръкоположен е за свещеник на 21 януари 1901 година. На 6 юли 1942 година е избран за Софийско - Пловдивски апостолически администратор и за титулярен епископ на Присриана. На 4 октомври 1942 г. е ръкоположен за епископ.

Реално наказателната акция на престъпния комунистически режим срещу Иван Романов е част от репресивните мерки на БКП спрямо религиозните общности в България и опитът им да наложат с терор атеизма. Броят им достига до 40 души. От тях 28 (според други източници 27) са свещеници. 

При налагането на комунистическия режим в България са избити без съд и присъда и по трудовите лагери и затворите още над 120 православни духовници. Тъжен факт е обаче, че и до днес БПЦ отказва да ги обяви за мъченици на Христовата вяра и постави паметна плоча с имената им.

След падането на комунизма католическата църква открива процес за беатификация на епископ Иван Романов, заедно с отците Флавиан Манкин и Фортунат Бакалски. От 17 ноември 1998 г. жертвата на комунизма получава титлата "Божи слуга".