На 23 октомври 1956 г., в Будапеща избухва Унгарската революция срещу комунистическото ръководство на страната и съветското господство.

Само 10 дни по-късно, на 4 и 5 ноември значителен брой съветски войски нахлуват в Будапеща и в други райони на страната, за да смажат порива на унгарците за демокрация, свобода и независимост. 

Въстанието започва от студентска демонстрация в подкрепа на полските реформатори и с искания Унгария да извоюва същата национална автономия от СССР.

Революционерите се въоръжават, организират се в отряди и водят тежки сражения със съветските войски и силите на Държавна сигурност до 28 октомври, когато новият министър-председател Имре Наги прекратява атаките срещу революционерите и обявява, че започва преговори за изтегляне на съветските войски от Унгария.

Бунтът бързо се разпространява в цяла Унгария и правителството пада. Хиляди се организират в опълчения и започват бой със силите на държавна сигурност.

Импровизирани съвети изземват контрола над общините от управляващата Унгарска работническа народна партия и поставят политически искания. Новото правителство формално разпуска органите на Държавна сигурност, обявява желание да се изтегли от Варшавския договор и обещава да проведе нови свободни избори. До края на октомври боевете почти приключват и нормалната обстановка започва да се възстановява.

След като обявява готовност да изтегли съветските войски от Унгария, Политбюро на ЦК на КПСС променя решението си и се подготвя за смазване на революцията, като в началото на ноември изпраща значителен брой съветски войски, които да смажат въстаналите унгарци, които се съпротивляват до 10 ноември същата година.

Жертва на този терор става повече от 2500 унгарски граждани и 700 съветски войници, а 200 000 унгарци са превърнати в бежанци. Масовите арести и преследвания продължават месеци след това.

До януари 1957 г. новоназначеното от СССР правителство унищожава всякаква видима опозиция. Тези съветски действия са осъдени от много западни марксисти, въпреки че те засилват съветския контрол в Централна Европа.

Премиерът на Унгария Имре Наги е арестуван на 22 ноември и е прехвърлен в Румъния. Върнат е в Будапеща и след таен процес е обесен на 16 юни 1958 г. Погребан е със съмишлениците му извън Будапеща.

Сред жертвите са и Пал Малетер – министър на отбраната в правителството на Наги, както и Йожеф Силади – началник на кабинета на Имре Наги. Достъпът до гробовете им е забранен до 1989 година.