Докато бащите на днешните т.нар. „демократи“ бяха част от репресивния апарат на БКП, на 20.09.1954 г.,  БЗНС и д-р Г. М. Димитров, тогава в емиграция, учредяват в международния център  "Carnegie Hall" , точно срещу залата на ООН в Ню Йорк, САЩ - СЪБРАНИЕТО НА ПОРОБЕНИТЕ ЕВРОПЕЙСКИ НАРОДИ /СПЕН/. В инициативата се включват емигрантски организации от още девет страни - Албания, Чехословакия, Естония, Унгария, Латвия, Литва, Полша и Румъния.

Структурата на "СПЕН" наподобява тази на ООН, като се стреми да осигури представителство на онези страни, които "или не са представени, или са представени неадекватно в световната организация!" Много от участниците в СПЕН са бивши ръководители на масови политически организации. СПЕН говори от тяхно име, от името на народите лишени от граждански права. 

На първата сесия на СПЕН за председател е избран д-р Вилис Масенс от Латвия, а за негов зам. председател - Гл. Секретар на БЗНС д-р Г. М. Димитров, който ръководи българската делегация. По късно, на деветата сесия /1962-1963/ д-р Димитров е избран за председател на СПЕН. 

Събранието на поробените европейски народи се превръща в толкова влиятелен говорител на силите, които обединява, че през юли 1959 г. Конгресът на САЩ приема обща резолюция за ежегодно провеждане на Седмица на поробените народи. В съответствие с тази резолюция в цялата страна се организират церемонии и възпоменателни мероприятия, които напомнят за трагичното положение на поробените източноевропейски народи!

Николай Ненчев