25 октомври 1948 година е мракобесен ден в новата българска история. На този ден е приета и разпространена специална Инструкция на ЦК на БРП (к) за прочистване на партийните организации от "чужди и кариеристични елементи".

С помощта на съветското правителство БРП (к) преминава към установяване на тоталитарен контрол над държавната власт (пълен политически контрол, политическа диктатура). Основната част от този контрол е и приета Наредба-закон за защита на народната власт, на основата на което започва преследването на политическата опозиция. Нейните водачи са хвърлени в затвори и лагери, а самите партии — закрити. Репресирани по различен начин са видните опозиционни политици Никола Петков, Цвети Иванов, Кръстьо Пастухов, Трифон Кунев. Преследвани и постепенно разгромени са и нелегалните организации ВМРО, „Цар Крум“, „Хан Кубрат“, Съюз на българските национални легиони и други.

В БКП са извършени вътрешнопартийни чистки по сталински образец. При тях са репресирани много верни на каузата на партията и заслужили нейни дейци, сред които най-известен е Трайчо Костов. На политически процес, с помощта на показанията на Цола Драгойчева, той е осъден на смърт и обесен през декември 1949 г.

Отечественофронтовските партии БРСДП (ш.с.) и НС „Звено“ се вливат в компартията и признават програмата ѝ. Единствените законни партии в страната остават БРП (к) и нейният коалиционен партньор БЗНС. Земеделците, под ръководството на Георги Трайков, се отказват от съсловната теория на Александър Стамболийски, приемат програмата на БРП(к) и признават нейната ръководна роля.

Към времето на провеждане на 5-ия конгрес на БКП в края на 1948 г. партията се е превърнала в несменяема властваща сила в страната. На този конгрес тя приема името Българска комунистическа партия.

През 1949 г. парламентарните избори са проведени в отсъствието на каквато и да било опозиция. ОФ печели 97,66% от гласовете. От тази изборна кампания нататък изборите са превърнати във формалност. Държавният и партийният апарат се срастват.