На 10 юли 1949 г. в мавзолей в центъра на София е положено тялото на Георги Димитров, починал на 2 юли в Москва.
Построен само за 6 дни срещу Царския дворец в столицата, 50 години по-късно, на 21 август, . монументът е разрушен с модерна техника.
"... Да бъде изграден специален Мавзолей за полагане и по-нататъшно опазване тялото на великия покойник. Мавзолеят да бъде построен на пл. "9 септември" в предната лицева част на Градската градина, срещу сградата на Министерския съвет.", се казва в решение на Политбюро на ЦК на БКП и правителството. То е взето на второто траурно заседание на Министерския съвет, състояло се на 3 юли 1949 г.. по случай кончината на нашия непрежалим вожд и учител др. Георги Димитров.
„Мавзолеят трябваше да бъде изграден за 138 часа — един неимоверно къс срок. Мъчна и отговорна работа се изпречи пред нашите строители. Но те не забравиха думите на великия Сталин, че „трудностите са създадени за това, за да бъдат преодолявани.", спомнят си ветерани.
За една нощ планът за построяването на Мавзолея е изработен от централната архитектурно-проектанска организация (ЦАПО). Един от представените проекти веднага е одобрен от ЦК на БКП и Министерският съвет и възложен за изпълнение на Главната дирекция на трудовата повинност — Софийска строителна област. Заедно с трудоваците, цяла бригада от архитекти, инженери, техници, скулптори, художници и работници от различни специалности се включват в непосилна работа. Мавзолеят трябва да бъде не само построен срочно, но и майсторски, като паметник на Димитровската епоха.
На 9 юли Мавзолеят е изграден и почти облицован, а на 10 юли напълно готов и декориран. Разчистена е строителната площадка. Оформен е бъдещият паметник—мястото, където ще почива „нашият национален герой“, когото комунистите нарекоха „най-великият българин през всички времена“. В средата на залата, в едно вдълбочаване малко под нивото на площада „9 септември", е положен на нисък пиедестал ковчегът с тялото на вожда. Четири прожектори, поставени в ниши високо в стените, го обливат със светлина. Монтирана е климатичната инсталация, която има за цел да поддържа постоянен микроклимат, т. е. температура към 15° при малка влажност.
Тялото е запазено, чрез метода мумификацията на човешкото тяло без изсушаване, придавайки му естествения вид, запазвайки го за дълги години. Балсамацията на Георги Димитров е втората поред след тази на Ленин.
Заедно с тялото на починалия Вожд в българската столица пристига и екип от най-добрите специалисти балсаматори, водени от прочутия проф. Борис Збарски. Балсамацията се извършва в днешната спалня на експремиера Симеон Сакскобургготски и съпругата му Маргарита.
Така се случва един странен исторически куриоз – в помещението, където получава "безсмъртие" вождът Димитров, e спал и сънувал хубави неща за България собственикът на Врана – цар Симеон Втори.
Медиците изваждат мозъка на Димитров– за балсаматорите той е чуждо тяло в подготвяната мумия за мавзолея. Те го предават на отговорно пазене в БАН – мозъкът се съхранява в нейните сейфове и до днес.
След откриването на мавзолея за посетители, той е посетен от милиони хора в продължение на около 41 години.
През 90-та г. съвсем естествено тленните останки на комунистическия вожд Георги Димитров са кремирани и погребани от неговите роднини.
Фактор
Построен само за 6 дни срещу Царския дворец в столицата, 50 години по-късно, на 21 август, . монументът е разрушен с модерна техника.
"... Да бъде изграден специален Мавзолей за полагане и по-нататъшно опазване тялото на великия покойник. Мавзолеят да бъде построен на пл. "9 септември" в предната лицева част на Градската градина, срещу сградата на Министерския съвет.", се казва в решение на Политбюро на ЦК на БКП и правителството. То е взето на второто траурно заседание на Министерския съвет, състояло се на 3 юли 1949 г.. по случай кончината на нашия непрежалим вожд и учител др. Георги Димитров.
„Мавзолеят трябваше да бъде изграден за 138 часа — един неимоверно къс срок. Мъчна и отговорна работа се изпречи пред нашите строители. Но те не забравиха думите на великия Сталин, че „трудностите са създадени за това, за да бъдат преодолявани.", спомнят си ветерани.
За една нощ планът за построяването на Мавзолея е изработен от централната архитектурно-проектанска организация (ЦАПО). Един от представените проекти веднага е одобрен от ЦК на БКП и Министерският съвет и възложен за изпълнение на Главната дирекция на трудовата повинност — Софийска строителна област. Заедно с трудоваците, цяла бригада от архитекти, инженери, техници, скулптори, художници и работници от различни специалности се включват в непосилна работа. Мавзолеят трябва да бъде не само построен срочно, но и майсторски, като паметник на Димитровската епоха.
На 9 юли Мавзолеят е изграден и почти облицован, а на 10 юли напълно готов и декориран. Разчистена е строителната площадка. Оформен е бъдещият паметник—мястото, където ще почива „нашият национален герой“, когото комунистите нарекоха „най-великият българин през всички времена“. В средата на залата, в едно вдълбочаване малко под нивото на площада „9 септември", е положен на нисък пиедестал ковчегът с тялото на вожда. Четири прожектори, поставени в ниши високо в стените, го обливат със светлина. Монтирана е климатичната инсталация, която има за цел да поддържа постоянен микроклимат, т. е. температура към 15° при малка влажност.
Тялото е запазено, чрез метода мумификацията на човешкото тяло без изсушаване, придавайки му естествения вид, запазвайки го за дълги години. Балсамацията на Георги Димитров е втората поред след тази на Ленин.
Заедно с тялото на починалия Вожд в българската столица пристига и екип от най-добрите специалисти балсаматори, водени от прочутия проф. Борис Збарски. Балсамацията се извършва в днешната спалня на експремиера Симеон Сакскобургготски и съпругата му Маргарита.
Така се случва един странен исторически куриоз – в помещението, където получава "безсмъртие" вождът Димитров, e спал и сънувал хубави неща за България собственикът на Врана – цар Симеон Втори.
Медиците изваждат мозъка на Димитров– за балсаматорите той е чуждо тяло в подготвяната мумия за мавзолея. Те го предават на отговорно пазене в БАН – мозъкът се съхранява в нейните сейфове и до днес.
След откриването на мавзолея за посетители, той е посетен от милиони хора в продължение на около 41 години.
През 90-та г. съвсем естествено тленните останки на комунистическия вожд Георги Димитров са кремирани и погребани от неговите роднини.
Още от От редактора
Съединените щати честват 250 години държавност
На 4 юли 1776 г. Континенталният конгрес приема Декларацията за независимостта на САЩ
Умира Георги Димитров, но истината за неговата роля все още разделя България
77 години след смъртта на Вожда, както още са го наричали, българските историци отказват да направят обективен прочит на живота и делото на Георги Димитров, а Кремъл отказва да разсекрети документи около смъртта му
Преди 314 г. е роден Жан-Жак Русо, който от своя век каза: Човекът е окован във веригите на институтите
На 28 юни през 1712 г. в Женева се ражда бъдещият влиятелен френски просветител с енциклопедични познания Жан-Жак Русо. Разсъжденията му са толкова радикални за времето си, че романът „Емил или за възпитанието“ е изгорен в Париж, а в Женева и книгата му „Общественият договор“, а в Хага, Париж и Женева горят пред всички „Писма от Юра“, обявени от църквата за „противни на бога“.