Призори на 17 декември през далечната 1949 година, около 2,50 ч на бесилото в софийския затвор увисва комунистическият функционер Трайчо Костов. Политикът е обвинен е в антипартийна дейност, шпионаж в полза на британското разузнаване и заговорничество с Югославския вожд Тито.

Политическото и физическото му отстраняване са по категоричната заповед на Сталин и Берия. Но процесът срещу Трайчо Костов е един от ярките примери, как най-яростният гонител на опозицията, след 9 септември 1944 г. се превръща в жертва на собствената си политика и партия.

Костов лично ръководи политическите убийства в първите месеци след преврата, организира т.нар. Народен съд. На 20 януари 1945 г. на заседание на ПБ на ЦК на БРП-к, което обсъжда присъдите на Народния съд, Трайчо Костов настоява за максимално повече смъртни присъди. Негово авторство са лагерите на смъртта в Белене, Ловеч, Скравена.

След падането на режима на Тодор Живков, БКП и БСП реабилитираха Трайчо Костов, честват обесването му, ходят на гроба му и поднасят лицемерно цветя. Но нямат достойнството и отговорността да признаят, че всъщност верният им син е бил един масов убиец. За личността му мълчат и историците, страхувайки се да дадат истинска оценка за Костов.