На 10 октомври 1944 година комунистическото правителство, дошло на власт след преврат и със военната сила на Червената армия, приема наредба-закон за разтуряне на младежката родолюбива организация Бранник.

Бранник е създадена на 29 декември 1940 г. с приемането на „Закона за организиране на българската младеж“, и просъществува до 19 октомври 1944 г. Един от идеолозите й е проф. Богдан Филов, а години наред комунистическата идеология внушаваше, че Бранник е прототип на „Балила“ в Италия и „Хитлерова младеж“ в Германия. По същия тоталитарен начин обаче БКП организирана ДКМС, Пионерската организация и Чавдарчетата. Така задължително в тях членуваха всички младежи.

Бранник защитава позиции, че организацията има за цел възпитанието на българската младеж в националистически патриотични добродетели. Основният лозунг на Бранник е „Борис, България, Бог!“ Емблемата е с формата на щит, в средата на който има голяма буква „Б“.

В Бранник участват интелектуалци като Елисавета Багряна, Дора Габе, Ангел Каралийчев.

На 24 април 1942 г., със специално разрешение на ръководството, масовата организация „Червен кръст“, в която членуват много младежи и особено учащи, се влива в Бранник и става неин колективен член.

След комунистическия преврат през септември 1944 г. антихитлеристката коалиция, „Бранник“ е обявена за една от фашистките и про-нацистки организации. Заради това тя е разтурена, а членовете ѝ са преследвани и репресирани от комунистите. Някои от тях като д-р Стефан Клечков са убити жестоко.