На 11 февруари през далечната 1210 г. по настояване на цар Борил в Търново се свиква Антибогомилски църковен събор. Целта е публичното разобличаване и отрицание на идеите и основните постулати на богомилското учение.

Водачите на ереста Петър Кападокийски, Лука и Матей Родоболски са низвергнати от църквата и обществото, осъдени на тежки телесни наказания и заточение. Последователите им в страната са подложени на преследване и убийства.

По нареждане на царя решенията на събора са записани в така нар. “Синодик на цар Борил”.

Петър Дънов казва, че гонението на богомилите и е в основата на българското проклятие. Ето обяснението на Учителя, защо вече 812 години плащаме тежка цена:

„Още в старото българско царство тогавашните водачи изгониха богомилите, които бяха носители на едно велико учение за реформирането на живота и социалния строй по най-идеалния начин, но за това изгонване българите платиха с пет вековно робство под турците, защото когато един народ не приеме Великото, Божественото Слово, което му се праща от провидението, и не приложи това Велико Слово в живота си, бива изоставен да понесе последствията на своята неразумност и тогава го постига най-голямото зло.

Изгонените от България богомили занесоха своите идеи и културата си на Запад. Народите, които разбраха и приложиха на практика идеите им за социални реформи, процъфтяха. А сега, ако българите разберат грешките на своето минало и не повторят същите грешки спрямо сегашните идейни течения, ще имат много по-добри резултати в обществения си живот.”

„Като дойде Христос на земята, убеди ли евреите в истината? Приеха ли те учението Му? – Не Го приеха. Богомилите убедиха ли хората в правотата на своето учение? – И те не можаха. Питат: Кои са богомилите? – Всички хора, които носят добри, светли идеи, са богомили. Те са носители на новата култура. Който не знае това, казва, че богомилите развращавали народа. Не, те са оправяли света. И Христос е богомил и за богомилското Му учение Го разпнаха. Днес, всички християни, всички народи се крият под епитафията на този Богомил. - Защо се крият под тази епитафия? – Защото тя ги храни.”