На 5 юни 1942 г. САЩ обявяват война на Царство България.

Военният акт е реакция на така наречената Символична война, обявена от страна на Царство България война на САЩ и Обединеното кралство на 14 декември 1941 г.

България няма задължение да обяви война на атлантическите съюзници според клаузите на Тристранния пакт, понеже номинално САЩ се оказват в ролята на жертва след нападението над Пърл Харбър.

На 11 декември 1941 г. Германия обявява война на САЩ, използвайки като повод няколко нападения срещу германски подводници и търговски кораби, осъществени от Американския атлантически флот. Те са извършени по заповед на американският президент Рузвелт. На 12 декември Германия е последвана от Италия, която също обявява война на САЩ. Към тях през следващите дни се присъединяват Румъния, Унгария и България.

Само 7 дни след като САЩ обявяват война и на нас, на 12 юни 1942 г. 13 тежки бомбардировача за далечно действие Б-24 Либърейтър, базирани на летище Файд на Суецкия Канал, прелитат над Средиземно море, Турция и Черно море, минават над сушата в района на Констанца и бомбардират нефтения район на Плоещ. Това е първият удар на американската стратегическа авиация в дълбочина на континента.

През есента на 1943 г., в резултат от успешния съюзнически десант в Сицилия, територията на Южна Италия довежда до попадането на Балканите в обсега на съюзническата бомбардировъчна авиация. На 19 октомври Чърчил издава нареждане България да бъде бомбардирана, след което започват въздушните атаки на съюзниците над София и други градове.

Останала в историята като Символична, войната реално продължава до 28 октомври 1944 година.