Гърците успяват да завземат 10 български села,

Основната цел на войните за национално обединение, в които България се впуска между 1913 и 1918 г., е присъединяването на Македония. Макар и населена предимно с българи, Македония не представлява интерес само за политическия елит в София. Както в Междусъюзническата, така и в Първата световна война България и Гърция водят тежки сражения, спорейки за контрола върху егейския дял на Македония.

Загубата в Първата световна война води до рухването на идеала за обединение на всички българи в едно общо отечество. В рамките на България остава само Пиринска Македония, вардарският дял остава под сръбско робство, а егейският – под гръцко.

Малко известен факт обаче е, че гръцките амбиции за заграбване на български територии не свършват с края на Първата световна. Един позабравен пример за тази експанзионистична политика на Атина е т. нар. „Петрички инцидент“ от 1925 г.

На 19 октомври 1925 г. гръцки граничар навлиза на българска територия при граничен пост в подножието на планината Беласица. Българските граничари предупреждават гърка да спре, но той отказва да го направи и българите са принудени да стрелят по него.

Управляващият по това време в Гърция премиер Теодорос Пангалос използва ситуацията, за да разпали шовинстическите страсти в гръцкото общество. Без да бъде обявена война, на 6-а гръцка дивизия, разположена край Сяр, е заповядано да нахлуе в България.

Гърците успяват да завземат 10 български села, разположени в близост до границата и предприемат атака срещу град Петрич. Там обаче ги чакат 5000 четници на ВМРО, предвождани от войводите Георги Въндев, Борис Бунев (брат на легендарната революционерка на ВМРО Мара Бунева) и Зисо Попов. Един от членовете на ЦК на ВМРО – Йордан Гюрков, също е изпратен в Петрич, за да координира местната отбрана.

Макар и военният министър Иван Вълков да изпраща редовни войскови части към мястото на конфликта, основната тежест на сраженията е изнесена от четите на ВМРО. Пристигайки от Горноджумайско, Разложко и Неврокопско четниците разчитат на десетилетния си боен опит, натрупан в борбите срещу османско робство и войните за обединение, за да отблъснат превъзхождащия ги по численост гръцки агресор.

Най-тежките сражения се водят на 22 и 23 октомври, когато гръцката армия настъпва към Петрич, от юг и от запад, а сухопътната атака е подкрепена от авиация и артилерийски огън. На 25 октомври следва ново настъпление, но и този път македонските революционери устояват на натиска и дори в един участък на фронта успяват да обкръжат и напълно унищожат цял гръцки полк.

Отчаяна от героичната съпротива, на 29 октомври гръцката армия е принудена да се изтегли от българската територия, оставяйки след себе си опожарени села, отвлечен добитък, убити невинни хора и разпиляна селскостопанска реколта.

Обществото на народите (предшественикът на ООН, сформиран след Първата световна) назначава комисия, която трябва да разследва обстоятелствата, предизвикали конфликта. Комисията изготвя доклад, определящ гръцката офанзива като необоснована. Гърция е определена като агресор и е задължена да изплати обезщетение за причинените жестокости.

Обществото на народите заключва, че Гърция трябва да изплати обезщетение в размер на 30 млн. лева на България. Правителството в София отпуска 1 млн. и 200 хил. лв. от тази сума на петричаните, участвали в героичната защита на града. Героите решават да не използват парите за частните си нужди, а ги даряват за построяването на сградата на гимназията в Петрич. Стоежът започва още на следващата година, но парите не достигат за построяването на цялата сграда. За да покрият недостига, петричани се самооблагат. Тютюнопроизводителите решават да отделят по един лев на всеки продаден килограм тютюн, а работниците даряват по една или повече месечна заплата.

Новата гимназия отваря врати през 1929 г., а общинското ръководство кръщава улицата, минаваща до южната страна на сградата, "22 октомври" – деня на най-ожесточените сражения. /БГНЕС