Ивайло Мирчев

Категорично трябва да има предварителни избори за президент. Задължително обединена демократична общност. Задължително кандидат, който може да излезе от тяснопартийните релси, което може би означава да не е партийна фигура. Партийното его трябва да остане встрани. 

Всичко това беше част от резолюцията, приета от последната Национална конференция на „Да, България“.

Ако искаме да предложим нещо повече от поредната красива загуба на десен кандидат, ако искаме да не се окажем на балотаж с Борисов и Костадинов, трябва да се подготвим за битка, зад която да застане цялата общност, с цялата своя енергия. Трябва ни силен кандидат, който да отиде на балотаж и да спечели изборите.
Много хора казват „стига сте говорили за този Пеевски“. С риск да се разсърдят, на тях ще кажа следното – Пеевски владее всички институции в България. Това е огромна, тежка и автентична битка, в която трябва да се включим всички, защото в противен случай скоро ще видим Пеевски премиер. 36 депутати в един парламент не са достатъчни за тази битка. Това не е просто битка с Пеевски, а и с Борисов и с огромния икономически кръг около тях.

Виждаме част от този кръг в София и няма нищо случайно в неговите действия. Неслучайно бяха сменени бордовете на общинските дружества, Таки е хвърлил око на сметосъбирането, неслучайно беше сменен и инж. Братоев, предстоят големи поръчки за бъдещите метростанции. Голямата битка в София е битката на тези кръгове, които се опитват да овладеят всички ресурси на столицата чрез своите представители в „икономическото мнозинство“ в общинския съвет, срещу кмета и срещу коалицията победител на мастните избори.

Очевидно отговорът на Ердоган към Борисов за предоговаряне на „Боташ“ е бил отрицателен. Този казус е низ от престъпни гафове. Например как министър подписва, като селски кмет, договор между българска държавна компания и турска компания за милиарди? А не го подписва шефката на „Булгаргаз“, защото си била тръгнала по-рано да си хване самолета за Коледа. Преди това сделката минава съгласуване през Министерски съвет и нито един министър не прочита договора, а с това задлъжняват България с милиарди долари. Радев мълчи и се крие за всичко това.

Зад голяма част от атаките срещу България стои огромна машина. Това е проблем на националната сигурност и не можем да крием такива проблеми. Последният такъв казус е, че българското представителство в НАТО е станало жертва на хакерска атака с предполагаемо изтичане на чувствителна информация. Според американска компания за киберсигурност, зад тази атака стои руска хакерска група. По-голямото притеснение е, че България не научава за тази атака, научава от НАТО. От този инцидент до сега са изминали 5 седмици. Реакцията на българските институции може да се опише с една дума – неадекватност.

Опитваме се да приложим санкциите по „Магнитски“ в българското законодателство и ще видим яростна опозиция срещу това от страна не само на Пеевски, но и на ГЕРБ, БСП-Ново начало и ИТН. Те няма да подкрепят, както днес например не беше подкрепено нещо много елементарно, предложено от Божидар Божанов - гражданите да получават СМС, когато са настанени в болница или за тях се извършват услуги по здравна каса. При 8 млрд. лв. бюджет е несериозно да се говори, че изпращането на СМС-и е скъпо. Много по-скъпо ни струват фалшивите хоспитализации, с които се точи касата и заради които нашите предложения не получиха подкрепа.