Преди парите са моралът и честта в армията 

„Ние много грешим, ако поднасяме всичко като факти, като обикновени истории, които са станали, като числа и статистики. Aко Българската армия знае тези истини и то не просто като сухи факти, трябва да познава личностите, да се запознае с личностите, тя може - обикновените войници, офицерите - да намери някакви морални аргументи буквално да стъпи на раменете на тези бащи на нацията ни, защото част от тях са били много достойни хора в различни сфери.“, казва Даниела Беличовска за неразкритите и забравени истории на хора, служили в Българската армия и станали жертва на комунизма. Днес тя гостува на полк. о.р. Владимир Миленски в предаването "Видимо и невидимо: Отбраната отвътре". Даниела Беличовска е доктор по българска филология и председател на Асоциация "Памет за утре".

Д-р Беличовска разказва, че основната мисия на неправителствената организация е да разкрива, изследва и популяризира историческите истини и факти от 1944г. до наши дни, да се противопоставя активно на дезинформацията и да работи за възстановяването на историческата памет чрез събития, изследователска дейност и гражданско образование, като фокусът е насочен към младите хора.

Според д-р Беличовска ценностната система и патриотичното възпитание на всеки човек се формира в семейството, а училището трябва само да допринася за тях. Според нея единият аспект на проблема са учебниците. Уроците в тях не трябва да са само статистически данни, а да се фокусирани към личности, от които децата да черпят вдъхновение. Другият аспект са учебните програми и преподавателите, защото както и да са написани учебниците, ако преподавателят не е с това съзнание, че тези теми са важни, няма да ги преподава добре и ще намери начин как да ги заобиколи.

В предаването се обръща особено внимание на връзката между историческата памет и съвременната българска армия. Владимир Миленски споделя, че на 1 февруари, на събитията по отдаване на почит на жертвите на комунистическия режим не присъстваха представители на българските въоръжени сили, военен оркестър или гвардейски части, въпреки че сред загиналите има десетки генерали и хиляди офицери. Това поражда размисли за липсата на историческо съзнание в съвременния офицерски корпус.

Полк. о.р. Миленски прави мрачен, но силен извод – без морал и историческа памет не може да се изгражда силна и достойна армия, която да защитава нашия национален интерес. Неговият призив към зрителите е да не забравят жертвите на комунизма и да продължат да говорят за тях, за да не се повтарят грешките на миналото.